Изх.: № 24-30-20
Дата: 05.06.2014 год.
ЗДДС, чл. 26, ал. 1;
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ЗДДС, чл. 26, ал. 3, т. 1;
ЗСч., чл. 7.
Относно: данъчно третиране на такса за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-30-19/13.05.2014 г. и вх. № 24-30-20/14.05.2014 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество е производител на електрическа енергия от фотоволтаична централа. Същото има сключен договор с обществен доставчик за изкупуване на електрическата енергия. Съгласно договора в началото на всеки месец общественият доставчик издава констативен протокол за количеството произведена електрическа енергия от фотоволтаична централа, който се подписва и от двете страни, като дружеството се задължава да фактурира установеното с констативният протокол количество произведена електрическа енергия, както и да начисли във фактурата съответния данък върху добавената стойност, дължим за доставката.
С новосъздадения Раздел V на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) в сила от 01.01.2014 г. се регламентира, че общественият доставчик е задължен да удържа от задълженията му към производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, както и да внася в държавния бюджет такса за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. В тази връзка общественият доставчик по горепосочения договор е започнал да удържа от задълженията му към дружеството такса за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия на база данъчната основа на доставката на произведената от дружеството електрическа енергия за месец януари, без да предоставя на същото съответен документ.
Въпросите Ви са:
Необходимо ли е общественият доставчик да издава разходооправдателен документ за удържаната такса за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия от задълженията му към дружеството?
След като дружеството реално не получава фактурираните суми, редно ли е при определяне на данъчната основа да се включва таксата за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия?
По какъв начин счетоводно ще се отразява събраната такса за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Данъчната основа съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Данъчната основа се увеличава с всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката, съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Включването в данъчната основа на доставката на дължимите във връзка с нея такси е обусловено единствено от тяхната дължимост във връзка с доставката, без да е поставено в зависимост от обстоятелството кое е лицето – платец съгласно закона или договорните отношения между страните по сделката съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 35а, ал. 1 от ЗЕВИ за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса. С ал. 3 на същата разпоредба е регламентирано, че задължени за тази такса са производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 35б от ЗЕВИ, тази такса се удържа и внася в държавния бюджет от обществения доставчик или от крайния снабдител.
Видно от цитираната разпоредба на чл. 35а, ал. 1 от ЗЕВИ, таксата е дължима за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. Считам, че обстоятелството, че таксата се удържа и внася в държавния бюджет от обществения доставчик или от крайния снабдител, следва да се тълкува като нормативно уреден способ за събирането й, но не е достатъчно основание да се счете, че таксата е дължима във връзка с доставката.
Предвид горното, тъй като в случая таксата е дължима не във връзка с доставката на електрическа енергия от слънчева енергия, извършвана от дружеството – производител на същата, а за производството на тази електрическа енергия, то с таксата не следва да се увеличава данъчната основа на доставката, съответно същата не следва да се отрази в издадената от дружеството фактура за доставка на електрическа енергия.
Общественият доставчик заплаща на производителя нормативно определената цена на енергията и начисления данък върху добавената стойност за доставката, намалени с таксата, тъй като ще следва вместо производителя да заплати същата към бюджета. Т.е. общественият доставчик прихваща от продажната цена, включително начисления данък върху добавената стойност, задължението, което производителят има към него, за заплащане на дължимата за производството на електрическа енергията такса за превеждането й към бюджета. В конкретния случай данъкът следва да се начисли не върху сумата,дължима от обществения доставчикслед прихващането, а върху продажната цена, която представлява данъчната основа на доставката на енергията.
По поставения в запитването въпрос относно документирането на удържаната такса, дължима по ЗВЕИ, е изразено становище от Дирекция “Данъчна политика” при , която на основание чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник напритежава правомощие да изготвя становища по прилагане на счетоводното законодателство.
Изразеното становище на Дирекция “Данъчна политика” е както следва:
“Таксата за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия е въведена с цел преодоляването на резките разлики между цените на различните производители, работещи на регулирания пазар и ще има като ефект балансирането на електроенергийната система.
Съгласно Раздел V “Такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия“ от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014 г.,за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса. Размерът на таксата е 20% от стойността на изкупената по преференциални цени ел. енергия от възобновяеми източници без данъка върху добавената стойност (ДДС). Задължените за таксата лица са производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, но таксата се удържа и внася в държавния бюджет от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител.
Таксата е вноска в бюджета по силата на закон. При таксата за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия задълженото лице и платеца на таксата са различни субекти. Считаме, че общественият доставчик или крайният снабдител няма основание да издава данъчен документ (фактура) по смисъла на чл. 112 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Въпреки това, плащането на таксата е факт и стопанската операция в дейността на предприятието-производител трябва да намери отражение в счетоводните му отчети. Счетоводството в предприятията се осъществява на основата на документална обоснованост, като се спазват изискванията за съставянето на документи съгласно действащото законодателство и в частност чл. 4, ал. 3 и чл. 6 и 7 от Закона за счетоводството (ЗСч).В тази връзка предприятието, което удържа и внася таксата по чл. 35а от ЗЕВИ, може да състави първичен счетоводен документ за удържаната такса съгласно изискванията на чл. 7 от ЗСч, който да послужи като основание за съставяне на счетоводни операции и отразяването им в счетоводните отчети на предприятието-производител. Този документ би могъл да бъде протокол, справка или друг, който да съдържа информация относно начина на изчисляване на дължимата такса и точният й размер, като се посочат например количествата и стойността на изкупената електрическа енергия по преференциални цени и размера на удържаната такса. В действащото законодателство за производство и изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници няма изисквания към обществените доставчици, съответно крайните снабдители, за издаване на документ за удържаната такса, но разпоредбите на счетоводното законодателство изискват всяка стопанска операция да бъде документално обоснована под определена форма. Задълженията към бюджета обикновено се начисляват в счетоводствата на задължените лица на основание разпоредбите на съответните закони, като при необходимост и за по-голяма яснота могат да се изготвят справки. В тази връзка обществените доставчици, съответно крайните снабдители, могат да изготвят за производителите справки за размера на задължението на основание показателите в справките, които ще изготвят за всяко тримесечие за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл. 35б от ЗЕВИ. Такъв вид начисления в счетоводствата на предприятията се считат за документално обосновани и признати за целите на счетоводната отчетност при спазване на изискванията на чл. 7 от ЗСч.
От изложената фактическа обстановка в запитването и от посоченото до тук дирекция “Данъчна политика” счита, че таксата за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия има характер на задължение към бюджета на основаниеразпоредба от закон и следва да се отрази в счетоводството на предприятието на база съставен първичен счетоводен документ – справка, протокол или друг, който отговаря на изискването на чл. 7 от ЗСч.
Относно счетоводните записвания за отразяване на удържаната такса в предприятието – производител, бихме препоръчали следното:
1.При фактуриране на продадена ел. енергия на обществения доставчик, фактурата следва да се отчете като вземане от клиента, съответно приходот продажба и начислен ДДС за продажбата. Приходът от произведена и продадена ел. енергия следва да се отчита в пълен обем.
2.При получено плащане от клиента по фактурата с удържана такса следва да се отрази действително платената сума, като по този начин по партидата на клиента ще остане вземане в размер на удържаната такса.
3.За начисляване на дължимата и удържана такса следва да се вземе предвид следното: както казахме по-горе, таксата има характер на разчети с бюджета и задълженото лице е производителя. При начисляване на дължимата такса като задължение към бюджета следва да се закрие вземането от клиента.
4.Считаме, че дължимата такса е текущ разход за дейността на предприятието – производител и трябва да се начисли като такъв, като съответно се закрие задължението към бюджета.”.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/