Относно: Данъчно третиране на трансфер на спортисти във връзка с регистрация по ЗДДС.
В запитването сте изложили следната фактическа обстановка: Сдружението е регистрирано съгласно ЗЮЛНЦ за осъществяване на обществено полезна дейност в областта на спорта. За достигане на своите цели, средствата съгласно устава на сдружението се набират от:
1. Осъществяване на тренировъчна и спортно-състезателна дейност
2. Осъществяване на контакти със спортни клубове в страната и чужбина, организиране на съвместни срещи, състезания, лагери за подготовка
3. Организиране и администриране на спортни състезания
4. Изграждане и стопанисване на спортни обекти и съоръжения
5. Изготвяне и обезпечаване на спортни програми
6. Регистрира и прекратява клубни състезателни права в съответната спортна федерация
7. Извършва трансфери на състезатели
8. Притежава права за телевизионно и радио разпространение на спортни състезания, организирани и провеждани от клуба при условие и ред определен от съответните национални спортни организации.
През годината ЮЛНЦ продава състезателните права на свой спортист – назначен по трудов договор.
Зададен е следният въпрос: Продажбата на състезателните права на спортиста счита ли се за облагаем оборот съгласно ЗДДС?
Поради неизяснената фактическа обстановка, изразяваме принципно становище:
Промяната на клубната принадлежност и състезателните права на спортистите е “трансфер на спортист“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона за физическото възпитание и спорта. При трансфер на спортист една спортна организация се задължава да прехвърли на друга спортна организация състезателните права на даден състезател срещу определена цена. От своя страна състезателните права представляват нематериални права и като такива могат да бъдат определени като услуга по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 1 от ЗДДС.
Трансферът на спортист от един спортен клуб към друг е доставка на услуга по смисъла на ЗДДС с предмет “осигуряване на персонал“, тъй като самият състезател не може да бъде предмет на доставка.
По смисъла на чл. 21 ал. 3 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
1.получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът,
2.доставяните услуги са с предмет посочен в т. 2 на чл. 21 ал. 3 от закона.
В чл. 21, ал. 3, т. 2, б.”е” на ЗДДС е визирана доставка на услуга – “осигуряване на персонал“.
Когато български доставчик окаже услуга по чл. 21, ал. 3 от ЗДДС на данъчно задължено лице, установено в друга държава членка, мястото на изпълнение на услугата ще е на територията на държавата членка, където е установен получателят или съответно на територията на третата държава, когато получателя е установен извън Общността.
Предвид гореизложеното, когато местен клуб трансферира състезател към клуб от друга държава, то мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната.
Когато трансферът е към местен клуб, за определяне мястото на изпълнение на доставката на този вид услуга е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и това е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Това означава, че когато местен клуб извършва трансфер на спортист към друг местен клуб, мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.
Съгласно чл. 96, ал. 3 от ЗДДС в облагаемият оборот не се включват доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82 , ал. 2 и 3 от ЗДДС. Предвид изложеното, данъчните основи на доставките по чл. 21, ал. 3 от ЗДДС не участват при формирането на облагаем оборот за целите на задължителна регистрация по ЗДДС, а тези, които са с място на изпълнение на територията на страната участват при формирането наоблагаем оборот – чл.96.
‘