3_752/08.03.2010 г.
ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 48, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 28
Относно: Данъчно третиране на възстановена сума от Бюро по труда за направени разходи.
По договор с Бюрото по труда гр. Г. на физическо лице е отпусната еднократна парична сума от фонд „Безработица” в размер на дължимото парично обезщетение за безработица по бизнес проект за стопанска дейност. Съгласно чл. 11 от договора Бюрото по труда може да възстанови на лицето разходите за ползваните консултански и/или съпътстващи услуги в рамките на договора след представяне на разходооправдателни документи. Към договора е сключен анекс за възстановяване на 500 лв. след представяне на разходооправдателни документи, издадени от фирмата на физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, по този бизнес проект. Сумата е възстановена на физическото лице.
Предвид гореизложената фактическа обстановка е поставен въпроса дали сумата подлежи на облагане и деклариране от физическото лице Х ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ бр.95 от 24 Ноември 2006г., посл. изм. ДВ бр.95 от 01.12.2009г.) изразяваме следнотостановище:
Съгласно чл. 47, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта на лице или лица, които са безработни с право на парично обезщетение и желаят самостоятелно или заедно да започнат стопанска дейност за производство на стоки и/или услуги, се предоставят за сметка на фонд “Безработица“ еднократни парични суми след одобряване на бизнеспроект от поделението на Агенцията по заетостта и молба от лицето до поделението на Агенцията по заетостта, с която заявява, че желае да получи еднократна парична сума вместо парично обезщетение за безработица при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване. На основание чл.49б от същия закон на тези лица могат да се възстановят средствата за ползвани външни консултански и/или съпътстващи услуги. Видно от правната норма средствата не се третират като обезщетение или помощ при безработица, а целят да възстановят извършени разходи.
На основание чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ едноличният търговец, регистриран от физическо лице по смисъла на търговския закон е предприятие. В тази връзка предприятието прилага всички разпоредби на ЗСч, като в чл. 4, ал. 1, т. 1 – 7 са посочени основните счетоводни принципи. В т. 4 на същия член е регламентиран принципът за съпоставимост между приходите и разходите. Съгласно този счетоводен принцип, разходите извършени във връзка с определена сделка или дейност се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
Видно от представената фактическа обстановка разходнооправдателните документи са издадени на името на едноличния търговец. Сумата обаче е възстановена на физическото лице Х. С оглед спазване принципа за съпоставимост между приходите и разходите считаме, че същата следва да бъде внесена от физическото лице и отчетена на приход в предприятието на едноличния търговец.
Съгласно чл. 26 ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното и подоходно облагане данъчна печалба. Годишната данъчна основа за доходите от стопанската дейност като едноличен търговец се формира по реда на чл. 28 от същия закон. Данъчната ставка е 15 на сто /чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ/. Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец се декларира в приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
‘