данъчно третиране по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на концесионно възнаграждение и счетоводно отчитане на разходи за транспорт на персонала от местоживеенето до местоработат

Изх. № 08-Ц-2#3
Дата 25.11.2011 г.
ЗУЧК, чл. 8, ал. 2;
ЗДДС,чл.3, ал. 5, т. 1, буква „м”;
ЗСч. чл. 7.
Относно: данъчно третиране по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на концесионно възнаграждение и счетоводно отчитане на разходи за транспорт на персонала от местоживеенето до местоработата
   
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх………………………., сте посочили, че на територията на община ………… има плажни ивици, за които Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е сключило концесионни договори и съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) превежда петдесет на сто от сумата на концесионното възнаграждение. В телефонен разговор е уточнено, че петдесет на сто от сумата на концесионното плащане за съответния морски плаж се внася в бюджета на общината от МРРБ.
Въпросите Ви са:
Какво включва преведената от МРРБ сума – данъчна основа и каква фактура следва да издаде общината за получения превод?
Отделно от това сте поставили въпрос относно реда за счетоводно отчитане на разходи за транспорт на персонала от местоживеенето до местоработата.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
По въпросите, свързани с прилагането на ЗДДС:
Съгласно нормите на ЗУЧК морските плажове са изключителна държавна собственост и могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите за срок до 10 години. Министърът на регионалното развитие и благоустройството извършва подготвителните действия за предоставяне на концесии за морски плажове при условията и по реда на Закона за концесиите и сключва концесионните договори. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗУЧК петдесет на сто от сумата на концесионното плащане, съответно на наемната цена, се внася в бюджета на общината, на чиято територия се намира съответният плаж.
Съгласно чл. 3, ал. 5, т. 1, буква ”м” от Закона за данък върху добавената стойност (в сила от 01.01.2011 г.) държавата, държавните и местните органи са данъчно задължени лица във връзка с осъществяваната от тях дейност по предоставянето на концесии за строителство, за услуга или за добив. Т.е. данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДС за плажовете, предоставени на концесия по реда на Закона за концесиите, е концедентът, в случая МРРБ.
Предвид горното сумата, преведена от МРРБ на основание чл. 8, ал 2 от ЗУЧК в бюджета на общината, на чиято територия се намира съответният плаж в размер на петдесет на сто от концесионното плащане, съответно от наемната цена, считам че не е възнаграждение по доставка, извършена от общината, а представлява паричен поток. В този случай, при получаването й, съответната община не следва да издава данъчен документ по смисъла на ЗДДС, респективно да начислява данък върху добавената стойност. В съответствие с принципа на документална обоснованост на стопанските операции и факти за получената сума от МРРБ общината следва да състави документ, съгласно чл. 7 от Закона за счетоводството.
По въпроса за счетоводното отчитане на разходи за транспорт на персонала от местоживеенето до местоработата:
Отговорът на този въпрос е извън правомощията на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с оглед на което копие от Вашето запитване беше изпратено до Дирекция “Държавно съкровище” при .
Приложено изпращам Ви писмо Изх. № 16-12-401/27.09.2011 г., в което Дирекция “Държавно съкровище” е изразила становище по поставения от Вас въпрос.
   ИЗПЪЛНИТЕЛЕН  ДИРЕКТОР НА
   НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
   ПРИХОДИТЕ:
  /КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар