3_2654/04.10.2013 г.
ЗДДФЛ – чл. 4, чл. 5, чл. 8, чл. 37, ал. 1, т. 7, чл. 75, § 1, т. 8 от ДР
Относно: данъчно третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на доход, получен от испанска гражданка за работа по проект “Иновативни подходи за стартиране на самостоятелна стопанска дейност и собствен бизнес в Община ………“
Съгласно изложената фактическа обстановка Община ……… ще сключи договор за извършване на услуга по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с испанска гражданка в качеството й на член на екипа за управление на проект BG051PO001-7.0.07-0021-C0001 „Иновативни подходи за стартиране на самостоятелна стопанска дейност и собствен бизнес в Община …………” от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, схема за безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-7.0.07-0021-C0001 от 01.04.2013 г. Лицето ще изпълнява дейността по договора на територията на Община ………. – Испания.
Във връзка с гореизложеното се поставя въпросът следва ли Община ………. като възложител по договора по ЗЗД да удържа и внася данък и осигурителни вноски на основание разпоредбите на ЗДДФЛ и КСО?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 96/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 66/2013 г.) изразяваме следното принципно становище:
Предвид обстоятелството, че към писменото запитване не е приложено копие наотносимия към запитването договор, не са представени данни относно статута на лицето, както и не е посочено естеството на извършваните от испанската гражданка услуги, е невъзможно да се изрази еднозначно становище по приложението на ЗДДФЛ, с оглед на което е необходимо да се има предвид следното:
Редът за облагане зависи от обстоятелството дали за данъчната година физическото лице – получател на дохода е местно физическо лице или чуждестранно физическо лице.Дефинирането на едно физическо лице като чуждестранно или местно има първостепеннозначение за определяне на данъчните му задължения. Следва да се отбележи, че за да бъде определено едно лице като местно или чуждестранно е необходимо да се вземат предвид следните критерии:
Статутът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна)годинаи не зависи от гражданството на лицето.
Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, без оглед на гражданството е лице, което отговаря на поне един от следните критерии:
– има постоянен адрес в България (по смисъла на Закона за гражданската регистрация) или
– пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му в България надхвърля 183 дни) или
– изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство или
– центърът на жизнените му интереси се намира в България. Центърът на жизнените интереси е в България, когато интересите налицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Чуждестранни физически лица съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4от същия закон.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци, придобити от източници в България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за доходи от източници в България (чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ). Доходите от източници в България са посочени в разпоредбите на чл. 8 от закона.
След изясняване статута на физическото лице следва да се уточни видът на изплащания доход. При положение, че лицето може да се определи като местно, с оглед изложеното във фактическата обстановка на запитването, доходите, които то ще получава могат да се квалифицират като възнаграждения по извънтрудови правоотношения по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.
При положение, че испанската гражданка, която е член на екипа за управление на проекта, е чуждестранно лице за целите на ЗДДФЛ, то е необходимо да се установи както видът на дохода, така и дали същият е от източник в страната. В тази връзка е необходимо да се има предвид следното:
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ възнаграждения за технически услуги, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, доколкото не са реализирани чрез определена база в страната, като в ал. 1 са включени и други видове доходи. Размерът на данъчната ставка за този вид доходи е 10 на сто (чл. 46, ал 1 от ЗДДФЛ).
По смисъла на § 1, т. 9 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), във връзка с препращащата норма на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, като „възнаграждения за технически услуги“ се дефинират плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Следователно, ако изплащаните от Община ………. доходи са за услуги, които попадат в обхвата на цитираната дефиниция по т. 9 от § 1 на ДР на ЗКПО, и се изплащат на чуждестранно физическо лице, същите подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 7 окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатени доходи.
Предвид нормата начл. 65, ал. 1 от с.з., при изплащане на доходи по чл. 37, ал.1,
т. 1-9 от ЗДДФЛ данъкът се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице-платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода. В тази връзка за Община ……… ще възникне задължение да подава декларация по чл. 55, ал. 1 от закона, в срока за внасяне на данъка, регламентиран счл. 56 от ЗДДФЛ.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между Република България и Кралство Испания е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата (ратифицирана с Решение на Великото Народно събрание от 4.01.1991 г. – ДВ, бр. 11 от 08.02.1991 г., обн., ДВ, бр. 11 от 08.02.1991 г., в сила от 14.06.1991 г.). Процедурата за прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) е подробно уредена в Дял II, глава 16, раздел III на ДОПК (чл. 135 и сл.). Необходимо е да се има предвид, че данъчните облекчения, предвидени в СИДДО, могат да се ползват само след удостоверяване на основанията за това. Чуждестранното лице следва да удостовери, че:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2. е притежател на дохода от източник в Република България;
3. не притежава определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан и
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на конкретната СИДДО, ако такива изисквания съществуват.
Качеството „местно лице“ може да бъде удостоверено както на специално предвидения за тази цел формуляр, част от искането за прилагане на СИДДО, така и съобразно обичайната практика на испанската данъчна администрация (издаване на специално удостоверение). Следва да се обърне внимание, че право да изразява становище относно прилагане на СИДДО има изпълнителният директор на НАП, след като се представи достатъчно доказателствен материал пред Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП София, чрез съответната Териториална дирекция на НАП, в чиято компетентност е задълженото лице.
По отношение на дължимите осигурителни вноски върху доходите, изплащани на испанската гражданка, с писмо Изх. № ……../……..2013 г. запитването е изпратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” при ЦУ на НАП – София.