Данъчно третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на сключен договор за обратно изкупуване на ценни книжа.

Изх. №24-04-117
Дата:18.04.2012 год.
ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 1, т. 5;
ЗДДФЛ, чл. 33, ал. 3.
Относно:Данъчно третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на сключен договор за обратно изкупуване на ценни книжа.
Във Ваше писмо, препратено в ЦУ на НАП с вх. № 24-04-117/09.04.2010 г., сте посочили, че по силата на сключен договор за обратно изкупуване на ценни книжа, прехвърляте акции на банка, срещу което получавате краткосрочно финансиране на стойност определен процент от пазарната цена на акциите към момента на репо сделката. Прехвърлянето на акциите се осъществява на нерегулирания сегмент на „Българска фондова борса” АД. В тази връзка поставяте въпрос относно данъчното третиране на въпросната сделка.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по поставения въпрос изразявам следното становище: 
По силата на чл. 1 от приложения към запитването договор за обратно изкупуване на ценни книжа, Вие като продавач продавате, а банката като купувач купува безналични ценни книжа от описаната в договора емисия. Съгласно чл. 7 от същия договор продавачът е длъжен да прехвърли на купувача собствеността върху ценните книжа, а продавачът се задължава да ги изкупи обратно на посочената в договора дата, като при неизпълнение на задълженията по договора, купувачът има право да продаде ценните книжа на трети лица. От друга страна, в чл. 12 от договора е записано, че при изплащане на дивидент по времето на действието на договора и/или анекси за неговото продължаване, купувачът се задължава да превежда дължимата сума на продавача, както и че за купувача не възниква никакво задължение да упражнява права по книжата.
По своята същност репо-сделките са договори за продажба и обратно изкупуване на ценни книжа, при които едната страна (продавач) продава ценни книжа на друга страна (купувач), като поема ангажимент да изкупи обратно ценните книжа на конкретна бъдеща дата на предварително фиксирана цена. След като покупната цена е фиксирана, рисковете и изгодите от собствеността върху ценните книжа по отношение на измененията на справедливата им стойност остават у продавача. Независимо че според правната си характеристика репо-сделката е покупко-продажба на ценни книжа, по своята икономическа същност тя представлява финансираща (кредитна) сделка, ако цената на обратното изкупуване е фиксирана. На практика, това е сделка по предоставяне на заем, при която обезпечението на заема са самите ценни книжа.
Видно от характеристиките на този вид договор, макар и същият да съдържа покупко-продажба и съответно разпореждане от страна на собственика на вещта, собствеността не преминава в своята цялост. С уговорката за обратно изкупуване и съответно задължение за купувача да прехвърли собствеността на ценните книги отново на продавача в точно определен срок и на фиксирана с договора цена, всъщност се ограничава правото на разпореждане на собственика на вещите или може да се каже, че то не преминава у купувача в неговия пълен обем.
Целта на прехвърлянето на собствеността на вещите е обезпечението на кредит, който се предоставя от страна на купувача под формата на цена на вещите, предмет на продажбата. С договора е уговорено, че за купувача не възниква задължение за упражняване на правата в дружественото отношение, които произтичат от правото на собственост върху ценните книги, нещо повече, той се задължава да предостави на продавача на ценните книги пълномощно за упражняване на тези права, с което на практика оставя правото на ползване, като част от правото на собственост, у продавача на ценните книги. В този смисъл са и разпоредбите на Закона за договорите за финансово обезпечение.
Предвид изложените аргументи и конкретната фактическа ситуация, при сключването на договора за обратно изкупуване на ценни книжа за продавача (физическо лице), прехвърлянето на собствеността не следва да се разглежда като вид доход по смисъла на чл. 10 от ЗДДФЛ и съответно не поражда данъчни задължения.
Следва да имате предвид, че ако не изпълните задълженията си по договора и собствеността върху акциите премине изцяло към банката, т.е. тя придобие статут на пълноправен собственик и има възможност да се разпорежда с тях, ще реализирате доход от прехвърляне на права и имущество по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ. В този случай, приложение ще намерят разпоредбите на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ съгласно който облагаемият доход от продажба на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар