Изх. №24-39-104
Дата:12.08.2015 год.
ЗКПО, чл. 33;
ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1;
ЗДДС, чл. 71, т. 1.
Относно: данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на разходи за командировки
Вна Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, препратено по компетентност и заведено с вх. № 24-39-104/23.07.2015 г., в което е описана следната фактическа обстановка:
„Д…………“ АД има голям брой офиси в страната и периодично се извършват срещи на персонала от различните офиси за уточняване по различни теми, свързани с дейността на дружеството. Всеки служител се командирова съгласно Наредбата за командировките в страната (НКС). Съгласно НКС на служителите не се изплащат дневни командировъчни пари, ако има осигурена храна за деня за сметка на дружеството. За проведената среща дружеството получава фактура от хотела за нощувки и храна с предмет на сделката „организиране на семинар“ или „хотелски услуги“. Към фактурата се прилага програма от семинара и подробна разбивка от хотела.
Поставеният въпрос е следният:
Дружеството има ли право на данъчен кредит съгласно ЗДДС по получената фактура от хотела във връзка с проведените работни срещи и признат ли е този разход за дружеството съгласно ЗКПО?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относиматанормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изразявам следното становище:
По отношение на прилагането на ЗДДС:
Правото на данъчен кредит е регламентирано в глава седма на ЗДДС.
По смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред.
В конкретния случай, предвид изложеното в запитването, за дружеството е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените доставки на услуги, доколкото същите са пряко свързани с икономическата дейност на същото и се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки, а не са предназначени за представителни или развлекателни цели по смисъла на чл. 62, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС и притежаваните доказателства удостоверяват тези обстоятелства. Освен това разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС дава право на лицата да упражнят правото на приспадане на данъчен кредит за транспорт и нощувки на командировани от тях лица.
Следва да имате предвид, че в случаите на доставки, свързани с туристически услуги и по-специално относно доставката по организиране на мероприятия (семинари, конгреси, образователни мероприятия и др. подобни) и свързани с тях доставки по пътуване и престой с обща цена, както и относно правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на обща туристическа услуга – пътуващо лице, на основание чл. 10, ал. 6 от ЗНАП министърът на финансите е издал Указание с Изх. № УК-2/10.07.2012 г., което е публикувано в интернет на страницата на НАП – www.nap.bg.
По отношение на прилагането на ЗКПО:
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
Следователно доколкото в описания случай е налице изискуемата от чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО правна връзка между съответното физическо лице и дружеството, а именно – наличие на трудово или извънтрудово правоотношение и при условие, че разходите за пътуване и престой са свързани с дейността на дружеството и са доказани с първични счетоводни документи, те ще бъдат признати за данъчни цели. Документите, чрез които следва да се докаже фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на дружеството, освен фактурата от хотела, може да бъдат например документи, с които се определя обекта и целта на пътуването, отчет за пътуването и престоя от страна на командированите служители, програма на мероприятието, както и други документи, съобразени с извършваната от данъчно задълженото лице дейност.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията, предвидена в чл. 16 от същия закон, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘