Изх.№26-Л-70
Дата: 21.02.2011 год.
ЗКПО, чл. 22;
ЗКПО, чл. 23;
ЗКПО, чл. 25.
Относно:данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на обезщетения при прекратяване на трудови договори на основание чл. 325, т. 1 от КТ
В ЦУ на НАП е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № 26-Л-70/18.11.2010г., в което сте посочили, че съгласно Колективния трудов договор (КТД) работниците и служителите на „………..” АД могат по собствена инициатива да отправят писмено предложение до работодателя за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, т. 1 от КТ, при условие изплащане на обезщетение. Редът на изплащане и минималните размери на обезщетението се определят и съгласуват със Синдиката, страна по КТД. Работодателят определя конкретния размер на обезщетението в зависимост от положения трудов стаж на служителя в предприятието. Изплатените обезщетения се отчитат като разходи за заплати, включват се в облагаемия доход на лицата по чл. 24 от ЗДДФЛ и са осигурителен доход съгласно КСО.
Въпросът, който е поставен в тази връзка, е следва ли отчетените разходи да се третират като признати разходи по реда на ЗКПО?
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Съгласно чл. 14, ал. 4 от приложената извадка от КТД работниците и служителите могат по собствена инициатива да отправят писмено предложение до работодателя за прекратяване на трудовите им договори по взаимно съгласие, на основание чл. 325, т. 1 от КТ, при условие изплащане на обезщетения. В случая, изплатените суми касаят последиците от прекратяването на това правоотношение.
В няколко решения на Върховния административен съд по аналогични случаи(т.нар. програми за доброволно напускане) е постановено, че платените суми на работниците и служителите, напуснали доброволно предприятието, по своя характер представляват обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение. Такива обезщетения липсват в Кодекса на труда, но няма пречка да бъдат уговорени в КТД. Също така ВАС е постановил, че такъв тип обезщетения се включват в облагаемия доход на физическите лица по ЗДДФЛ и в осигурителния им доход по КСО.
Данъчното преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на ЗКПО се извършва с регламентираните данъчни постоянни и временни разлики и с други суми в случаите, предвидени в този закон.
За да не бъдат признати за данъчни цели, разходите за обезщетения трябва да са отчетени в нарушение на нормативен акт или да не са отчетени съгласно изискванията на нормативен акт, да попадат в хипотезите на отклонение от данъчно облагане или на скрито разпределение на печалбата. Доколкото в случая обезщетението, изплащано от работодателя по реда на постигнатото споразумение с КТД не може да бъде отнесено към изброените видове непризнати разходи, би следвало да се третира като признат разход за дейността.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘