Относно: Данъчно третиране по реда на ЗКПО на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при смърт на работник в резултат на трудова злополука.
В Дирекция ”ОУИ” – …. постъпи писмено запитване с вх. № ……/07.03.2011г., относно данъчното третиране на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при смърт на работник в резултат на трудова злополука.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: на дружеството е издаден изпълнителен лист въз основа на решение на Районен съд, с който предприятието се осъжда на основание чл. 200, ал. 1 във връзка с чл. 201, ал. 2 от КТ да изплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на работник при трудова злополука. Обезщетението, лихвата и разноските по делото са осчетоводени в съответните разходни сметки.
Зададен е следния въпрос:
1. Следва ли с така осчетоводените разходи за обезщетение, лихва и разноски да се увеличи счетоводния финансов резултат?
В отговор на поставения от Вас въпрос изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 200 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ определя, че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Посочените по-горе разпоредби определят, че основанието за начисляване и изплащане на обезщетението е разпоредба на нормативен акт – КТ. Обезщетението е частно вземане, което са дължи от дружеството на физическото лице в полза, на което е издаден изпълнителния лист. То има за цел да компенсира претърпени неимуществени вреди и няма санкциониращ характер. Лихвите, които са начислени във връзка с забавеното плащане съгласно съдебното решение имат компенсаторен характер.
Увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 6 от ЗКПО се извършва с разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения.
В конкретния случай осчетоводените в дружеството разходи за обезщетение нямат характер на глоба или имуществена санкция. Лихвата за просрочено изплащане на дължимото обезщетение е установена във връзка с частни вземания, а неза просрочие на публични държавни или общински задължения.
На основание изложеното до тук, изразяваме становище, че начислените разходи във връзка с трудовата злополука по чл. 200 от КТ не попадат в хипотезата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО и дружеството не следва да извършва увеличение на счетоводния финансов резултат.
‘