3_5674/21.12.2009 г.
ЗКПО, чл.2, ал.1, т.1
ЗКПО, чл.1, т.2
ЗКПО, чл.30
ЗКПО, чл.248
ЗКПО, чл. 92, т. 1
Относно: Данъчно третиране по реда на ЗКПО на приходи от продажба на входни билети за представяне на куклен и музикален театър.
Според изложеното в запитването читалище има два театъра – куклен и музикален. Издръжката им се осигурява от 85-90% държавна субсидия, а останалата част от входни билети. Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. Какъв е редът за облагане на приходите от входни билети ?
2. По какъв начин се декларира реализираният приход от стопанската дейност ?
Учредяването, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища са уредени със Закона за народните читалища (ЗНЧ). Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи (чл.2, ал. 1 от ЗНЧ). Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНЧ читалищата са юридически лица с нестопанска цел.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗНЧ регламентира основните дейности, извършвани от читалищата, чрез които тези лица постигат целта, за която са създадени, посочена в ал. 1 на чл. 3 от този закон. Така, съгласно чл. 3, ал. 3 освен основните дейности, посочени в чл.3, ал. 2, т. 1-6, читалищата могат да извършват и допълнителни дейности, свързани с предмета на основната им дейност, с изключение на дейности, указани в ал. 4 на същия член.
Източниците, от които читалищата набират своите средства, са посочени в чл. 21 от ЗНЧ и това са:
1.членски внос;
2.културно-просветна и информационна дейност;
3.субсидия от държавния и общинските бюджети;
4.наеми от движимо и недвижимо имущество;
5.дарения и завещания;
6.други приходи.
Регламентирането на основните дейности, както и на основните източници на приходи със специален закон /ЗНЧ/ не означава, че за целите на данъчното облагане приходите от същите следва да се считат като приходи от нестопанска дейност. Приходите от членски внос, получените субсидии от държавния и общинските бюджети, както и получените дарения и завещания не са обект на облагане по смисъла на ЗКПО.
Основен момент по отношение определянето на народните читалища като данъчно задължени лица за облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО е извършването на сделки по чл.1 от Търговския закон /ТЗ/ и отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество. Ако читалищата извършват тези дейности същите са данъчно задължени лица за облагане с корпоративен данък на основание чл.2, ал.1, т.1 във връзка с чл.1, т.2 от ЗКПО.
Търговският закон не абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в ал.1 на чл.1. Изброяването на търговските сделки и дейности в чл. 1, ал.1 на ТЗ е неизчерпателно, особено по отношение на услугите, визирани в т. 13. Законът отказва качеството на търговец единствено в строго определени случаи /чл.2 от ТЗ/ и топо отношение на физически лица.
Макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, предметът на дейност на народните читалища, определен съгласно чл.3 от ЗНЧ по начало не може да се определи като нетърговска дейност, още повече, че за постигане на основните си цели читалищата извършват редица дейности, част от които срещу заплащане, като: уреждане и поддържане на фото-, фоно-, филмо- и видеотеки; организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ, както и извършване на други допълнителни дейности.
Предвид горното, за да се определи една дейност, осъществявана от читалище, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
1.дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2.цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
В този смисъл резултатите от дейността на народните читалища, която отговаря на посочените критерии, както и от отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество, подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО. При формиране на данъчния финансов резултат следва да се има предвид разпоредбата на чл.30 от ЗКПО, която регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел. Терминът „неразпределяеми разходи“ е дефиниран с § 1, т. 17 от ДР на ЗКПО.
Освен това следва да имате предвид, че съгласно чл. 248 от ЗКПО като обект на облагане по реда на този закон са посочени приходите от сделки по чл. 1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия, каквито не са читалищата.
Видно от гореизложеното, приходите от входни билети участват при формирането на данъчния финансов резултат съгласно изискванията на чл. 22 от ЗКПО. Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба. Размерът на данъка е 10 на сто, съгласно чл.20 от ЗКПО. В случая имате задължение за подаване на годишна данъчна декларация по реда на чл.92, ал.1 от ЗКПО в срок до 31 март на следващата година.
‘