данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на липсващи стоки

3_ 1611/11.06.2013 г.
ЗДДС, чл. 13, ал. 1;
ЗДДС, чл. 62, ал. 1-4;
ЗДДС, чл. 79, ал. 3;
ЗКПО, чл. 28, ал. 2-4;
ЗКПО, чл. 29
Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на липсващи стоки
Според изложеното в запитването на ..…2013 г. „Н” ЕООД превежда ……евро на испанската фирма „P” за закупуване на ……. кг свинска плешка. Транспортът е трябвало да бъде осъществен от фирма „Ф”. Стоката е натоварена в Испания на ……2013 г., но транспортната фирма не е доставила същата в хладилната база на дружеството. Видно от подадена от представляващия на дружеството жалба до директора на Областна дирекция на МВР – гр. В от ……2013 г., транспортът на стоката е за сметка на „Н” ЕООД.
Във връзка с изложеното са поставени въпроси относно данъчното третиране по ЗДДС и ЗКПО на описаната сделка при положение, че е осчетоводена на разход липсващата стока.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г.), Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г.) и ЗКПО (обн. ДВ, бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 23/2013 г.) изразяваме следното становище:
Данъчно третиране по ЗДДС:
Правилата на Шеста директива намират своя израз в разпоредбите на ЗДДС, като конкретно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от същия закон предвижда, че вътреобщностно придобиване /ВОП/ е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да се приложи режимът на ВОП, който е регламентиран с чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо да са изпълнени следните условия:
– доставчикът да е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие;
– предмет на вътреобщностното придобиване да е стока, като ВОП включва придобиване право на собственост или друго вещно право върху стоката, както и фактическо получаване на стоката в случаите на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС;
– придобиването да е възмездно;
-стоките да са транспортирани до територията на страната от територията на друга държава членка. Не е от значение в случая дали при транспортирането на тези стоки се преминава и през територията на трети страни. Важното е двете крайни точки да са на териториите на две различни държави членки на ЕС, като отправна точка е територията на друга държава членка. Изключение от общото правило, свързано с условието завършването на транспортирането на стоките да бъде на територията на страната, е визирано в чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
– придобиващият да е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.
Облагането на ВОП е в зависимост от мястото на неговото изпълнение. Съгласно чл.62, ал. 1 от ЗДДС същото е с място на изпълнение на територията на страната,респективно, подлежи на облагане в страната, когато стоките пристигат или превозът им завършва на територията на страната.
По силата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. В този случай данъкът при ВОП е изискуем от лицето, предоставило идентификационния си номер по ЗДДС, издаден в страната и облагането на стоките следва да се извърши в същата. На основание чл. 62, ал. 3 от закона разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че ВОП е обложено в държавата-членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. На основание чл. 9, ал. 1 от ППЗДДС в този случай лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ, че ВОП е обложено в тази държава. Този документ се издава от компетентната администрация на държавата-членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
Предвид горното независимо от факта, че стоката не е доставена в хладилната база на „Н” ЕООД, при наличие на условията, регламентирани с чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за дружеството, като получател по доставката от испанската фирма, осъществена под ДДС номера му, издаден в страната, възниква задължение за начисляване на данък с протокол по чл. 117 от закона /не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем/ на основание чл.84 от същия.
Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол, който се отразява в дневника за продажбите и справката-декларация за този данъчен период – чл. 79, ал. 4 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че законът е предвидил някои изключения от горната разпоредба.
По смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, корекции по чл. 79, ал. 3 от закона не се извършват при:
– унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима силаи
– унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката.
Предвид изложеното в запитването следва да се посочи, че в настоящия случай не са налице обстоятелства, визирани в чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. При положение, че дружеството е приспаднало като данъчен кредит така начисления данък по издадения протокол по чл. 117 от закона, за същото ще възникне задължение за извършване на корекция по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС.
Данъчно третиране по ЗКПО:
При положение, че стойността на липсващата стока бъде осчетоводена на разход, данъчното третиране е по реда чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, като тези разходи не се признават за данъчни цели, освен когато те се дължат на причините, посочени в чл. 28, ал. 3 от същия закон.
Освен посочените разпоредби следва да се има предвид и нормата на чл. 28, ал. 4 от ЗКПО, която указва, че не се признава за данъчни цели разходът за данък по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС на активите, непризнати по реда на чл. 28, ал. 1 – 3. В случай на отчетен счетоводен разход за ДДС, начислен съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС върху непризнат за целите по ЗКПО разход, то и разходът за ДДС не се признава за данъчни цели. С него се преобразува счетоводният финансов резултат по реда на чл. 28, ал. 4 от ЗКПО.
При условие, че след извършеното увеличение на финансовия резултат дружеството получи приход от застраховки, обезщетения или други суми, свързани с коментираното събитие, следва да се има предвид нормата на чл. 29 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл. 28 от закона.
Уведомяваме, че на основание чл. 37, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс всички доказателства относно наличие на обстоятелства за липса и размера на нанесените щети, подлежат на конкретна проверка и обективна преценка и анализ от органа по приходите, съвкупно с установените при административното производство данни и факти.

Оценете статията

Вашият коментар