3_1360/24.04.2012 г.
ЗДДС, чл. 14, ал. 1;
ЗДДС, чл. 20, ал.1;
ЗДДС, чл. 113, ал. 1 и ал. 4;
ЗДДС, чл. 114, ал. 1 и ал. 2;
ППЗДДС, Приложение № 12 към чл. 113, ал. 4
Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставки към лица от други държави членки
Според изложеното в запитването, дружеството е регистрирано по ЗДДС лице и извършва дистанционни продажби на граждани от САЩ, Канада, Бразилия, Русия и др. държави извън Европейската общност /ЕО/, а по-рядко извършва продажби и в ЕО.
Във връзка с попълване на дневника за продажби, при доставки на стоки в условията на дистанционни продажби се поставят следните въпроси:
1.С какъв код 01 или 09 следва да се описват инвойсите?
2.След като клиентите нямат Булстат или ЕГН, какво трябва да се отрази в колона 6?
3.Къде да бъде записана в дневника за продажби данъчната основа на доставките при условията на дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на друга държава членка – в колона 11 или колона 23?
4.Поясняват, че при изпращане на колета на всеки клиент, изпращат и инвойс на английски език. Въпросът е следва ли да се издава и фактура на български език?
При така изложената непълна фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 99 от 16.12.2011 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ, бр. 16 от 24.02.2012 г.) изразяваме следното принципно становище:
Видно от фактическата обстановка на запитването е, че дружеството „извършва дистанционни продажби на граждани от САЩ, Канада, Бразилия, Русия…”. В тази връзка следва да се има предвид, че дистанционните продажби представляват специален режим на облагане на доставките на стоки от регистрирани лица в рамките на Общността към нерегистрирани лица в рамките на Общността.
Дистанционна продажба по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стоки, за която са изпълнени едновременно следните условия:
1. стоките да се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от
територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка,
различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките:
-не са нови превозни средства, или
-не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
-не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Важно за облагането с ДДС на доставките при условията на дистанционна продажба на стоки е определянето на мястото на изпълнение на доставката. В тази връзка в чл. 20, ал.1 от ЗДДС се регламентира, че мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, когато:
1.доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2.извършените от доставчика дистанционни продажби за лица на територията на
друга държава членка не надвишават определения за държавата членка праг.
От момента, в който лицето достигне прага в другата държава членка и се регистрира за целите на ДДС в нея, мястото на изпълнение на тази доставка вече не е на територията на РБългария, респективно за тази доставка ще се начислява данък по ставката в тази друга държава членка.
Независимо, че не е изпълнено условието за достигане на необходимия праг за регистрация при дистанционни продажби за държавата членка, в която се осъществяват, мястото на изпълнение на тези продажби няма да е на територията на страната, ако са изпълнени следните две условия:
1.доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае
мястото на изпълнение да е на територията на другата държава членка, където приключва
транспортът и
2.доставчикът е регистриран за целите на данък добавена стойност в тази друга
държава членка.
До момента, до който мястото на изпълнение на дистанционните продажби е на територията на страната облагането се извършва чрез прилагане на данъчната ставка по чл.66, ал. 1 от ЗДДС – 20 на сто.
Декларирането и отчитането на доставките при условията на дистанционни продажби се извършва по общия ред на закона. Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, дружеството като доставчик е длъжно да издаде фактура не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Специфични изисквания има само към съдържанието на фактурите, когато дружеството извършва дистанционна продажба на стоки с място на изпълнение на доставката на територията на друга държава членка и същото е регистрирано за тази цел в другата държава членка. Освен реквизитите по чл. 114. ал. 1 от ЗДДС във фактурата/известието се посочва задължително:
1. идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата
държава членка;
2.ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка;
3.размерът на данъка, дължим по доставката.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ППЗДДС в случаите, когато доставката на стоки при условията на дистанционни продажби е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, във фактурата/известието не се вписва основание за неначисляване на данъка.
Следователно фактурите, отразяващи доставките при условията на дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми доставки с данъчна ставка 20 на сто трябва да се отразят в дневника за продажби като в колона “вид на документа“ се посочи код „01”, данъчната им основа – в колона № 11, а в колона № 12 – начисления ДДС за доставките. По аналогичен начин следва да се попълни справката-декларация по ЗДДС.
При положение, че дружеството достигне прага за регистрация в друга държава членка и се регистрира за целите на ДДС в нея, мястото на изпълнение на тази доставка вече не е на територията на РБългария, респективно за тази доставка ще се начислява данък по ставката в тази друга държава членка, за която ще издаде фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. В този случай същата следва да се отрази в дневника за продажби като се впише данъчната й основа в колона № 23.
В Приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 на ППЗДДС са регламентирани параметри, структура и изисквания към файловете на магнитния и оптичен носител. В същото е определено, че полетата “Идентификационен номер на контрагента /доставчик/“ и “Идентификационен номер на контрагента /получател/“ задължително се попълват с код “999999999999999“ в случаите, когато контрагентът е чуждестранно лице (физическо или юридическо), което няма регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и ЗДДС или няма ДДС номер, с който лицето е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
‘