ЗДДФЛ – чл. 13, ал. 1 т. 13; чл. 35;чл. 36;чл. 45, ал. 7; чл. 73, ал. 1;
ОТНОСНО: Данъчно третиране по ЗДДФЛ на получено обезщетение за причинени неудобства по време и след осъществяване на строителни работи.
В отговор на отправено от Вас писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – …с вх. № … от 18.03.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
Съгласно подписано споразумение, копие от което прилагате към запитването, сте получили сума през 2014 г. Сумата е получена за „обезщетение с оглед на неизбежните трайни неудобства по време и след осъществяване на строителни работи.“ Във връзка с изложеното, задавате въпрос дали е необходимо да подавате годишна данъчна декларация и да облагате с данък получената сума или може да се възползвате от разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ и да считате, че този доход е освободен от облагане.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ и действащото законодателство, изразяваме следното становище:
Съгласнонормата на чл. 12 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение надоходите, които са необлагаеми по силата на закон.
В чл. 13от закона изрично са изброени доходи, които не подлежат на облагане. В ал. 1, т. 13 на разпоредбата са посочени като необлагаеми обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи.
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за себе си и за своите деяния. Гражданската отговорност по общо правило се състоив това, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)). Вредата е елементът, който очертава количествените измерения на обезщетението за вреди. Целта на отговорността е да се компенсира вредата, която увреденият е понесъл. Паричната оценка на вредата е паричната оценка на онази разлика между настоящата стойност на имуществото на длъжника и стойността на имуществото му, ако вредата не беше настъпила.
В зависимост от фактическия състав на гражданската отговорност тя се разделя на два вида – договорна и деликтна (извъндоговорна). В случая, въз основа на представените документи се установява, че между страните няма облигационно отношение. В резултат на това е налице деликтна отговорност по отношение на бъдещи причинени неизбежни и трайни неудобства за непосредствените съседи на лицето, изплатило обезщетението. На основание чл. 51 от ЗЗД при деликтна отговорност, на обезщетение подлежат всички вреди: както пропуснати ползи, така и претърпени загуби, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Дължимостта на обезщетение и изплащането на такова за претърпени неимуществени вреди не следва да зависи от каквито и да е други условия, на които трябва да отговаря увреденият, нито от негови действия по упражняване на права и задължения.
С оглед на факта, че паричните средства са изплатени преди да са възникнали такива вреди и не е видно как са определени последните по размер и стойност, както и дали всички изброени в споразумението неудобства са възникнали за всяко едно от лицата, получили този доход, то тези суми не могат да бъдат определени като обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. За да се класифицира обезщетението като такова, причинените вреди трябва да са възникнали и да бъдат определени по размер и стойност за всяко лице, което го получава. Това се подкрепя от факта, че заплащането следва да бъде извършено след възникване и причиняване на имуществената и/или неимуществена вреда.
От приложеното споразумение става ясно, че Вие заедно с останалите собственици на жилища в ЖСК „…“ /общо 6 на брой/, като ПЪРВА СТРАНА по споразумението, следва да получите предварително обезщетение, затова че съгласно т. 1 от същото споразумение декларирате съгласието си „…“ЕООД, представлявано от … – ВТОРАТА СТРАНА по споразумението, да изгради в собствения на дружеството си имот сграда за обществено обслужващо предназначение с определени параметри. В т. 4 от споразумението е записано, че ако което и да е от лицата – ПЪРВА СТРАНА, подаде жалба срещу Заповедта по т. 1, всички лица – ПЪРВА СТРАНА, дължат незабавно връщане на ВТОРАТА СТРАНА на получените от тях суми. По-нататък, съгласно т. 5 ПЪРВАТА СТРАНА се задължава да не възпрепятства чрез каквито и да било правни и фактически действия ВТОРАТА СТРАНАв осъществяване на строителството, в това число да не предизвиква по какъвто и да е начин забава на строителство на същата, като на основание т. 6, при нарушение на задължението по т.5 , ПЪРВАТА СТРАНА дължи на дружеството връщане на платените им суми по т. 3 в тридневен срок, считано от деня на извършеното от тях действие, забавящо строителната работа.
С оглед на така вписаните условия, достигаме до извода че средствата, коитоса предоставени предварително преди започване на строителството и преди причиняване на имуществени и неимуществени вреди,фактически саизплатени във връзка със съгласие и невъзпрепятстване на строителството чрез възражение, жалби и действия, въздържане от упражняване на права, т.е. лицата, получили посоченото в договора възнаграждение следва да се откажат от определени техни права.
Независимо, че в споразумението въпросните плащания са уговорени като обезщетение за неимуществени вреди, видно от уговорките по т.1, т.3, т. 4, т. 5 и т. 6 от представеното споразумение, съществото и характерът на изплатените суми е в зависимост от постигане на определено съгласие от лицата и от неупражняване на техни права и въздържане от действия по възпрепятстванеи забавяне по какъвто и да е начин строителството. Самият факт, че в споразумението има клауза за възстановяване на сумите при условие, че не спазите уговорката за въздържане от действия, които могат да възпрепятстват или забавят строителството, показва достатъчно ясно, че сумите не са изплатени с цел да се компенсират и обезщетят неудобствата от строителните работи в близост до имота Ви, а целта еда не се затруднява и да не се забавят сроковетепо изпълнение насъщите.
Въз основа на гореизложеното, считаме че получените суми нямат характер на обезщетения за нанесени имуществени и неимуществени вреди и са извън обхвата на необлагаемите доходи, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ тези суми могат да се определят като доходи от други източници, които не са изрично посочени в закона. На основание чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ същите подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като в съответствие с чл. 36 от ЗДДФЛ облагаема е брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година, която може да бъде намалена само с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. На основание чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, местните физически лица са длъжни да подават годишни данъчни декларации.
За доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ не се дължи, съответно не се удържа и/или внася авансово данък. Съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ, предприятието – платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи служебна бележка по образец, одобрен със Заповед на министъра на финансите (образец № 4), която предоставя на лицето, придобило дохода при поискване, но не по-късно от 15 април на следващата година.
На основание чл.73, ал.1, т. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи изготвят справка по образец за изплатените през годината доходиот източници по чл. 35 от закона, която подават в териториалната дирекция на НАП по място на регистрация на платеца в срок до 30 април на следващата година.
Доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ, придобити от физическите лица, се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в приложение № 6. Полученият доход следва да се впише в част І „Формиране на облагаемия доход и на годишната данъчна основа ” с код 606 – доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ.
На основание чл.54, ал.1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице, като срокът е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.