3_6008/16.12.2008 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 2, т. 3, б. “б“;
ЗДДС, § 1, т. 26 от ДР;
ЗДДС, чл. 124, ал. 4
Относно: данъчно третиране по ЗДДС на доставка на услуга
Според изложеното в запитването през м. септември 2008 г. ЕТ „Х”, Булстат …………. /посредник в тристранна операция/ закупува от германска фирма 1 брой ротационна печатна машина, която е продадена на австрийска фирма /придобиващ/. Стоката е транспортирана директно от Германия за Австрия. ЕТ „Х” e отчел сделката през м. септември 2008 г. През м.ноември 2008 г. ЕТ е получил фактура № …. от 28.10.2008 г. от германската фирма /прехвърлител/ за стойността на услугата – работа с кран при товарене на машината, която българската фирма съгласно предварителна договореност приема и заплаща за своя сметка. Във фактурата на прехвърлителя е включен 19% ДДС.
Поставят се въпроси относно начина на отразяване и отчитане по ЗДДС на фактурата за товаро-разтоварна дейност от ЕТ „Х” /посредник в тристранна операция/?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28 декември 2007 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 71 от 12.08.2008 г./ изразяваме следното становище:
В отправеното запитване е посочено, че германска фирма извършва услуга за сметка на български търговец, регистриран за целите на ДДС в България, под формата на товарни дейности. Съгласно така визираната фактическа обстановка считаме, че е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички облагаеми доставки на услуги съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са с предмет на освободени доставки. Следователно съществен елемент на облагане на доставките на услуги е мястото на изпълнение на тези доставки.
Общите принципи при определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга са уредени в чл. 21 от ЗДДС и са обвързани с мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – с мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.
Същевременно изключенията от основното правило по чл. 21, ал. 1 от ЗДДС са регламентирани в чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2, т. 3, б. „б“ от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където фактически се извършва услугата при услуги, свързани с транспортна обработка на стоки.
По отношение на товарните дейности, ако услугите свързани с тази дейност са предоставяни пряко във връзка с транспорта при изпращане на машината считаме, че са налице услуги по транспортна обработка на стока по смисъла на определението дадено с текста на§ 1, т. 26 от ДР на ЗДДС. В този случай, мястото на изпълнение при доставка на товарните работи, съгласно чл. 21, ал. 2, т. 3, б. “б“ от материалния закон е мястото, където фактически се извършва услугата. Следователно, територията на Германия ще е мястото на изпълнение на услугата, извършвана от германската фирма.
Тъй като в запитването не е посочено, че съответните товарни дейности представляват съпътстваща доставка на услуга към услуга по смисъла на чл. 22 от ЗДДС, то за същите не биха могли да се приложат разпоредбите на чл. 23, ал. 1 – 3 от същия закон.
Следователно, според изложената в запитването фактическа обстановка, за услугите по извършване на товарните дейности считаме, че мястото на изпълнение е територията на Германия, т. е. извън територията на страната. За услугите с място на изпълнение извън територията на страната на основание разпоредбите на чл. 21, ал. 2, т. 3, б. “б“ от материалния закон, платецът на данъка е доставчикът по тези услуги. Поради това българското лице няма задължение да начислява данък на основание чл. 86, ал. 3, предл. 3 от ЗДДС, тъй като не отговаря на хипотезите по глава осма от закона, където са посочени лицата – платци на данъка.
Съгласно разпоредбите на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Предвид текста на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчни документи са издадените фактури по реда на този закон. В този смисъл на основание чл. 125, ал. 1 от закона, за ЕТ „Х” като получател на доставка, не възниква задължение да посочи получения документ (фактурата), издаден от доставчика (германската фирма) за горепосочената доставка на услуга в дневника за покупки, респективно в справка-декларация, която се съставя въз основа на отчетните регистри по чл. 124.
‘