Изх. № 26-0-6
Дата:04. 02 .2008 г.
Относно: Данъчно третиране по ЗДДС на предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на гаранционно обслужване, данъчно събитие и изискуемост при ВОП
По повод Ваше запитване постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-0-6/30.01.2007 г., изразявам следното становище:
От изложената фактическа обстановка в запитването Ви е видно, че извършвате услуги по ремонт на автомобили, които са в гаранционен срок. Българското дружество извършва гаранционния сервиз за сметка на производителя, регистриран в държава членка, като се влагат авточасти и сервизна услуга.
Поставени са въпроси относно:
1.Определяне режима на облагане на доставките по предоставено гаранционно обслужване
за сметка на производителя.
2.Данъчното събитие и изискуемост на данъка при вътреобщностно придобиване при
получаване на стока през м.януари 2007 год. и издадени фактури през м. 12.2006 год.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
На основание чл.129, ал.2 от ЗДДС, не се смята за доставка предоставянето на услуга по отстраняването на възникнали дефекти при условията на договорено гаранционно обслужване, когато са налице едновременно следните условия:
1.услугата е извършена от лице, упълномощено за това от производителя;
2.производителят не е установен на територията на страната;
3.гаранционното обслужване е за сметка на производителя.
От текста на разпоредбата е видно, че не се смята за доставка предоставянето на услуга между лицето, упълномощено да извършва гаранционното обслужване и лицето, закупило стоката. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.26, ал.4, т. 1 от ЗДЦС, съгласно който, в данъчната основа на доставката на стоката се смята включена стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване на стоките. Лицето – купувач е заплатило услугата по гаранционното обслужване на стоката, в това число и дължимия ДДС, при заплащането на стоката. В тази връзка е и разпоредбата на чл.129 ЗДДС, съгласно която услугата за гаранционното обслужване не се счита за доставка, чрез което се избягва двойното данъчно облагане.
В конкретния случай услугата, оказана от лицето, упълномощено да извършва гаранционното обслужване на стоката, към производителя на стоката, не попада в хипотезата на чл. 129 от ЗДДС, поради което представлява доставка на услуга.
Доколкото българското дружество е упълномощено за извършването на гаранционното обслужване от производителя, то е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС .
1
Съгласно чл.128 от закона, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. В случая основната доставка е ремонтната дейност, поради което е налице доставка на услуга.
Мястото на изпълнение на тази доставка се определя по реда на чл.21, ал.1 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване. В случая, доставката е на територията на страната и е облагаема, съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно чл.82, ал.1 от закона, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице -доставчик по облагаема доставка. Приложима е данъчната ставка от 20 %, предвид разпоредбите на чл.66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Доставката се документира, с издаването на фактура, съгласно чл.113, ал.1 от закона – всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Същата се отразява в дневника за продажби в съответния данъчен период.
За получените стоки и услуги ще е налице право на приспадане на данъчен кредит при условия на чл.69 и чл.70 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Предвид липсата на достатъчно информация по втория казус, изразявам принципно становище. От изложеното приемаме, че е налице вътреобщностно придобиване – прехвърляне правото на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Фактурите са издадени преди датата на прехвърляне на правото на собственост. Доколкото не сте уточнили друго, приемаме според общия принцип в правото при движимите вещи, че ако не е уговорено друго, собствеността се прехвърля с предаването им. В конкретния случай приемаме, че прехвърлянето на собствеността е станало с получаването на стоките.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗДДС, данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. В случая, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността е прехвърлена -получаване на стоките /чл.25, ал.2 от ЗДДС/. Данъкът е изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Ако данъчното събитие /прехвърляне правото на собственост/ е възникнало на 05.01.2007 год., данъкът става изискуем на 15.02.2007 год. Не по-късно от 5 дни /в сила до 31.12.2007 год./ от датата, на която данъка е станал изискуем се издава протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл.84 от ЗДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’