ЗДДС, чл. 26, ал. 5, т. 1;
ЗДДС, чл. 119;
ППЗДДС, чл. 18, ал. 4;
ППЗДДС, чл. 112.
Относно: Данъчното третиране на отстъпки, предоставяни на Национална здравноосигурителна каса по Наредба № 10 от 24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2011 г., изм. и доп., бр. 48 от 2014 г.)
Във Ваше писмо с вх. № ……………… г., постъпило впоставяте следните въпроси:
1. Достатъчен ли е предвидения протокол по приложение № 8а към чл. 21, ал. 11 отНаредба № 10 от 24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето (Наредба № 10 от 2009 г.), за да могат ПРУ/техните упълномощени представителида намалят данъчната основа по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и начисления ДДС на извършените доставки, по отношение на лекарствените продукти, за които са предоставени съответните отстъпи и да документират това? В случай, че не е достатъчен, какъв документ трябва да бъде съставен или какви допълнителни реквизити на протокола по приложение № 8а следва да бъдат добавени, за да бъде извършено и документирано посоченото намаление на данъчната основа и начисления данък?
2. Каква следва да бъде датата на данъчното събитие предвид описания в Наредбата механизъм (чл. 21, ал. 11) на предоставяне на отстъпката?
3. Необходимо ли е посочването на отделни доставки на ПРУ/упълномощен представител по отношение на които се извършва намалението, при положение, че се касае за компенсация на общите разходи на НЗОК за заплащане на лекарствения продукт през определен тримесечен период или е достатъчно коригиране на общия размер на данъка и данъчната основа в данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по т. 2 въз основа на документа по т.1?
По така поставените въпроси изразявам следното становище:
Съгласно чл. 45, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) условията и редът за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравните дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето, се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, по предложение на надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК; Касата). Отделно по силата на ал. 10 на същата разпоредба за лекарствени продукти, за които стойността, заплащана от НЗОК, се изчислява чрез групиране, в което не участват лекарствени продукти на други притежатели на разрешение за употреба, както и за тези с ново международно непатентно наименование, включени или за които е подадено заявление за включване в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, НЗОК и притежателите на разрешение за употреба или техни упълномощени представители ежегодно провеждат задължително централизирано договаряне на отстъпки при условия, по ред и по критерии, определени с наредбата по ал. 9. Притежателите на разрешение за употреба (ПРУ) са лицата, получили разрешение за употреба на лекарствен продукт по реда и условията на Раздел ІІ от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
На основание чл. 45, ал. 9 от ЗЗО министърът на здравеопазването е издал Наредба № 10 от 2009 г. за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата НЗОК сключва договори с лица, получили разрешение по чл. 229, ал. 2 от ЗЛПХМ за търговия на дребно с лекарствени продукти.
С Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2009 г., обн. с ДВ, бр. 30 от 24.04.2015 г., в сила от 28.04.2015 г., е изменена разпоредбата на чл. 20а от нея. Съгласно промяната НЗОК ще заплаща на лицата, получили разрешение за търговия на дребно, намалената с договорената отстъпка стойност на лекарствените продукти или пълната стойност на лекарствените продукти, определена съгласно чл. 55 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.
Пълната стойност на лекарствените продукти ще се заплаща при следните условия:
а) лекарствените продукти да са с един и същ INN и/или с един и същ притежател на разрешение за употреба;
б) лекарствените продукти се заплащат напълно от НЗОК;
в) налице е договор между НЗОК и притежателя на разрешението за употреба или негов упълномощен представител, че договорената съгласно чл. 45, ал. 10 от ЗЗО отстъпка ще се предоставя под формата на компенсация за сметка на ПРУ или негов упълномощен представител на част от извършените от НЗОК разходи за отпуснати и отчетени към НЗОК опаковки от съответния лекарствен продукт.
На основание чл. 22, ал. 11 от Наредба № 10 от 2009 г. договорената отстъпка на заплатени на пълната им стойност лекарствени продукти на търговци на дребно ще се предоставя всяко тримесечие чрез пряко възстановяване на НЗОК от ПРУ или негов упълномощен представител след подписване на протокол образец – приложение № 8а от Наредбата, придружен със справка за количествата от лекарствения продукт по електронен отчет, заплатени от НЗОК за съответния период.
Видно от чл. 26, ал. 5, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. Ако отстъпките се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им. Съгласно чл. 18, ал. 4 отПравилника за прилагане на данък върху добавената стойност (ППЗДДС), когато търговската отстъпка или намалението са предоставени след датата на възникване на данъчното събитие за доставката, за изменението на данъчната й основа доставчикът издава кредитно известие към фактурата, издадена за доставката, а когато за доставката са издадени повече от една фактури в кредитното известие се посочват номерата на всички издадени фактури.
Пълното или частично заплащане от НЗОК за доставка на лекарствени продукти или медицински дейности не е по повод осъществена доставка към НЗОК. Получател по доставката е съответното здравноосигурено лице (ЗОЛ), както многократно е потвърждавано и от приходната администрация. Частта от цената на лекарствените продукти или медицинските дейности, реимбурсирана от Касата, се третира като заплащане от трето лице в полза на получателя. Независимо, че в случая НЗОК не се явява клиент – получател по доставка, а по силата на действащото законодателство в аспект на ЗДДС е трето лице – платец по доставките, това не променя правната характеристика на компенсацията, дължима от ПРУ към НЗОК, в размер на договорената отстъпка за отделен лекарствен продукт, предоставена чрез пряко възстановяване на НЗОК от ПРУ или негов упълномощен представител.
Предоставените чрез пряко възстановяване на НЗОК от ПРУ или негов упълномощен представител договорени отстъпки нямат данъчен ефект по смисъла на ЗДДС по отношение на НЗОК. Протоколът по приложение № 8а от Наредбата представлява обобщена справка за количествата от лекарствения продукт по електронен отчет, за който е договорена отстъпката, заплатени от НЗОК по пълната им стойност за съответния период. Същият се съставя в резултат на уредени в ЗЗО и Наредбата взаимоотношения между ПРУ и НЗОК и независимо от реквизитите, които ще съдържа, не представлява данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС.
За ПРУ или неговия упълномощен представител на основаниедвустранно подписаният протокол по приложение № 8а от Наредбата ще възникне задължение за съставяне на отчет за продажбите по чл. 112 от ППЗДДС, във връзка с чл. 119 от ЗДДС. Отчетът се съставя най-късно в последния ден на данъчния период, през който е изготвен протоколът по приложение № 8а от Наредбата, като същият се включва в справка декларациятаи дневника за продажби за този данъчен период по реда на чл. 112 от ППЗДДС.
За намаляване на данъчната основа във връзка договорената отстъпка на заплатени на пълната им стойност лекарствени продукти на търговци на дребно, предоставяща се всяко тримесечие чрез пряко възстановяване на НЗОК т.е. чрез компенсация на общите разходи на НЗОК, в отчетът по чл. 119 от ЗДДС със знак минус се вписва общата стойност на данъчната основа и данъка, сумарно съответстващи на стойността на договорената отстъпка и данъка.
Изложеното данъчно третиране отговаря на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по подобни казуси. В т. 34 от Решение по дело C-317/94, Elida Gibbs ltd, на доводите, изтъкнати от Обединеното кралство, германското и гръцкото правителство, СЕС отговоря, че системата на ДДС не е нарушена, когато директно към крайния клиент се издава данъчен документ за корекция на данъчна основа по извършена облагаема доставка без да се коригират данъчните основи за междинните доставки. Спазването на принципа на неутралност за междинните доставки се осигурява чрез прилагане на условията за приспадане, предвидени в дял XI от Шеста директива (заменена с Директива 2006/112/ЕО). При тези условия доставчиците на едро и аптеките като междинни звена във веригата за дистрибуция могат да приспадат от дължимия ДДС за извършените от тях доставки начисления им данък за доставките, по които са получатели. По този начин доставчиците по междинните доставки се разчитат към данъчните власти за частта от ДДС, отнасяща се към разликата от цената, платена от всеки от тях към неговите доставчици, и цената, на която са осъществили доставките на своите клиенти. Съдът в т. 30 на същото решение стига до заключението, че не би било в съответствие с директивата данъчната основа, използвана за изчисляване на изискуемото ДДС от производителя като данъчнозадължено лице, да надвишава получената в крайна сметка сума от него. Ако случаят е такъв, не би бил спазен принципа на данъчен неутралитет на ДДС спрямо данъчнозадължените лица, сред които е и производителят (т. 26 : т. 28 от решението).
М И Н И С Т Ъ Р:
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ