данъчното третиране на представените факти.

Изх. №20-00-39/03.04. 2015 г.
ЗКПО – чл. 15
ЗДДС – чл. 69, ал. 1
ППЗДДС – чл. 78, ал. 1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-39/….2015 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Еднолично дружество с ограничена отговорност е закупило актив от магазин за техника. За покупката е издадена фактура, с получател дружеството, в която е отбелязано банково плащане. Придобитият актив ще се ползва в дейността на дружеството за извършване на облагаеми доставки.
За да се ползва възможността, предоставена от магазина за разсрочено плащане, управителят е сключил договор за потребителски кредит,в качеството си на физическо лице, а не в качеството на представляващ дружеството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Трябва ли да се сключи договор между дружеството и управителя, с който управителят да се задължи да изплати от свое име, но за сметка на дружеството въпросното задължение, като дружеството се задължи да му възстанови сумата? Ще се признае ли разхода по ЗКПО и данъчния кредит по ЗДДС?
2. Какво е данъчното третиране на оскъпяването – лихвата, която физическото лице ще плаща по договора за кредит?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
С оглед липсата на конкретна информация (не е ясно какъв е вида на придобития актив, нито дейността в която ще се използва), както и с допълнението към запитването уточнявате, че с него целите да получите принципно становище, което не касае само въпросното дружество, но и други Ваши клиенти, на които извършвате счетоводни услуги, изразявам принципно становище относно данъчното третиране на представените факти.
Относно прилагането на ЗКПО:
Правата и задълженията на управителя са посочени в Търговския закон (ТЗ) и договора за възлагане на управлението. От текста на чл. 141, ал. 1 и 2 от ТЗ може да бъде обобщено, че управителят организира и ръководи дейността на дружеството и представлява дружеството пред трети лица.
За данъчни цели, за да бъде признат даден разход, той следва да е свързан с дейността на предприятието, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. и отклонение от данъчно облагане.
В случай, че между дружеството и управителя не е възникнало правоотношение, по силата на което дружеството ще възстанови сумата на закупения актив, същият се явява безвъзмездно придобит.
Въпросът дали трябва да бъде сключен договор, респективно как да бъде уредено правоотношението между дружеството и управителя е от частноправен характер и като такъв е извън пределите на материалната компетентност на НАП. Поради това становище по зададения въпрос не следва да бъде изразявано.
Относно прилагането на ЗДДС:
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 – чл. 72 от ЗДДС.
Според разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, условие за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, е лицето да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
В конкретния случай, предвид неясната фактическа обстановка, относно вида на закупения актив, както и целите за който се придобива от дружеството /препродажба или ще се използва в дейността/, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, която не дава право на данъчен кредит за стоки и услуги, които не се използват за целите на извършвани от регистрираното лице облагаеми доставки или не носи икономически изгоди.
В случай, че актива се използва за целите на независимата икономическа дейност на дружеството, за да упражни право на данъчен кредит търговецът следва да притежава фактура, съставена в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС и чл. 78 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС, бланките на фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по закона лица на основание, различно от регистрация по чл. 97а, чл. 99, чл. 100, ал. 2, чл. 154 и чл. 156 от закона, трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването:
1. пореден номер
2. гриф „оригинал“ на първия екземпляр
3. наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава
4. идентификационен номер по ЗДДС по чл. 94, ал. 2 от закона.
Следва да се има предвид, че ЗДДС не регламентира плащането, като непосредствено условие за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, но това право задължително е предпоставено от наличието на доказателства за реално извършена доставка на стоки или услуги, като конкретна преценка може да бъде извършена от орган по приходите в ревизионно производство, съобразявайки всички относими факти и обстоятелства, за конкретна доставка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар