23-22-3205/11/24.01.2012 г.
ЗКПО, чл. 10
ЗКПО, чл. 26, т. 1 и т. 2
ЗДДФЛ, чл. 44
ЗДДФЛ, чл. 48, ал. 1
В дирекция ОУИ ….. е постъпило писмено запитване, подадено от Вас, с вх.№ 23-22-3205/15.12.2011 г. относно данъчното третиране на разходи за нает офис от физическо лице по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), при следната фактическа обстановка:
Дружеството е сключило договор за наем на апартамент, който ползва за офис, с физическо лице. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Предстои подмяна на топломерите в цялата сграда. Наемодателят отказва да заплати стойността им. Дружеството има ли право да заплати за своя сметка и да изиска фактура от предприятието, което ще извърши подмяната? Това заплащане ще се признае ли за счетоводен и данъчен разход на наемателя?
2. При сключване на договора за наем, наемодателят е настоял да бъде включена клауза, съгласно която дружеството-наемател се задължава да възстановява направените разходи от наемодателя за такса смет. Заплащането на такса смет признава ли се за счетоводен и данъчен разход при дружеството?
Предвид изложеното в запитването и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
По първият въпрос:
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството(ЗСч) предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
За целите на ЗКПО принципът на документална обоснованост е въведен с разпоредбата на чл. 10 от закона. За да бъдат данъчно признати, счетоводните разходи следва да бъдат документално обосновани в съответствие с изискванията на чл. 10 от ЗКПО. Съгласно ал. 1 на цитираната норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
Съгласно чл. 140, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) уредите за дялово разпределение на топлинна енергия са собственост на потребителите на енергията.
С оглед цитираните разпоредби, признаването на разходите за подмяна на топломерите е допустимо доколкото по силата на специалната нормативна уредба – Законът за енергетиката, Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването и т.н. уредите за дялово разпределение на топлинната енергия (топломерите) могат да бъдат собственост на наемателите на обектите (сгради, части от сграда), съответно документите за покупката и подмяната им са издадени на наемателя като получател и същите изпълняват изискванията на ЗСч и на ЗЕ.
Когато са отчетени счетоводни разходи без наличието на първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на чл. 10 от ЗКПО, същите не са документално обосновани и на основание чл. 26, т. 2 от с.з. не се признават за данъчни цели. Данъчният закон не признава и счетоводните разходи, несвързани с дейността на задълженото лице – чл. 26, т. 1. С тези разходи следва да бъде увеличен счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане (чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО).
По вторият въпрос:
Според описаните в запитването Ви факти е договорено такса смет да се възстановява от наемателя. Това на практика увеличава наемната цена на апартамента, поради което възстановената сума следва да се третира като доход от наем (подлежи на облагане авансово-по реда на чл. 44 от ЗДДФЛ и годишно-по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ) за наемодателя, а за наемателя – разход за наем.
Предвид разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО, спазването на изискванията за документална обоснованост е необходимо условие за признаването на счетоводни разходи за данъчни цели в предприятието – наемател. При наличието на договор за наем и първичен документ, удостоверяващ възстановяването на сумата за такса смет (според съответния документ, удостоверяващ плащането от собственика), са налице основанията за отчитане на разходи за наем.
‘