Изх. № М-24-33-101
Дата:19.05.2012 год.
ЗКПО, чл. 34;
ЗКПО, чл. 37;
ДОПК, чл. 129, ал. 1.
Относно: данъчното третиране на счетоводен разход от отписване надвнесен данък в резултат на извършени през 2003 г. авансови вноски от едноличен търговец
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № М-24-33-101/25.04.2012 г. и № 24-33-106/02.05.2012 г., е изложена следната фактическа обстановка:
През 2003 г. едноличният търговец е извършил авансови вноски по реда на чл. 13 от отменения ЗОДФЛ в размер на 3732 лв. Същите не са приспаднати от следващи вноски, защото предприятието на ЕТ е било на загуба, а също така не е поискано ефективно възстановяване. Във връзка с това е поставен следният въпрос:
Ако внесените авансови вноски се отпишат за през данъчната 2011 година, счетоводният разход ще бъде ли признат за данъчни цели?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
Съгласно чл. 34 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37, които са следните:
1. изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо;
2. възмездно прехвърляне на вземането;
3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
5. преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон;
6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.
В цитираната разпоредба не са посочени изрично подлежащите на възстановяване данъци, но същите безспорно представляват вземания както в общоприетия смисъл на това понятие, така и по смисъла на счетоводното законодателство. Последното е видно от СС 1 – „Представяне на финансови отчети”, където в група „Краткосрочни вземания” е посочена статията „Данъци за възстановяване”. Следователно в случая ще намерят приложение разпоредбите на чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО.
Съгласно законодателството, действащо за периода от 2004 г. до 2009 г., за ЕТ е съществувала възможност единствено за прихващане или възстановяване на надвнесения данък по реда на чл. 112 от Данъчния процесуален кодекс (за периода до 31.12.2006 г.) или по реда начл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за периода до 31.12.2009 г. За визираните периоди не е съществувала правна възможност за приспадане на надвнесен данък, формиран по реда на ЗОДФЛ (отм.).
Видно от запитването, ЕТ не се е позовал на разпоредбите на чл. 112 от ДПК и чл. 128 и 129 от ДОПК и не е поискал възстановяване на надвнесения данък в резултат на направени авансови вноски през 2003 г. Така задълженото лице към 31.12.2011 г. има вземане от държавния бюджет, което поради изтичане на срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК не може да бъде поискано след 31.12. 2009 г.
От гореизложеното следва, че при отписване през 2011 г. на вземане от бюджета, чиято давност за възстановяване е изтекла към 31.12.2009 г., начисленият счетоводен разход ще бъде признат за данъчни цели на основание чл. 34 във връзка с чл. 37 от ЗКПО.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘