Изх. №М-24-31-15
Дата:03.10.2013 год.
ЗДДС, чл. 46, ал. 1, т. 2.
Относно: данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на услуга по предоставяне на гаранция
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № М-24-31-15/08.02.2013 г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, регистрирано по ЗДДС, в качеството си на гарант има сключен договор за предоставяне на гаранция с друго дружество. Предмет на договора е същото е предоставило гаранция в полза на кредитираща организация – банка, а именно: първа по ред ипотека върху недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти от административна сграда. Ипотеката върху собствените на дружеството активи се предоставя в полза на банката, за гарантиране на издадени от нея неотменяеми банкови гаранции, служещи за обезпечаване изпълнението на задълженията на другото дружество, в качеството му на изпълнител по договор за изработка и доставка с трето лице – бенефициер. Въз основа на поетия ангажимент по договора за гаранция, дружеството ще получи еднократно възнаграждение, както и годишно възнаграждение в процент от стойността на поетата гаранция, дължимо за всяка година от срока на договора.
В тази връзка въпросът Ви е следва ли предоставената гаранция от дружеството в полза на друго дружество да се третира като облагаема доставка и да породи задължение за начисляване на данък върху добавената стойност върху договореното възнаграждение?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Ипотеката обременява определен недвижим имот на длъжника или на трето лице за обезпечение на определено вземане така, че в чиито и ръце да се намира той, кредиторът да може да се удовлетвори от цената му по предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник или на собственика на вещта. Ипотеката е гражданскоправен способ за предназначаване на определени имуществени права (недвижими вещи) на длъжника или на трето лице за принудително и предпочтително удовлетворение на кредитора.
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС освободена доставка е договарянето на гаранции и сделка с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания, както и управлението на гаранции от кредиторите.
Съгласно чл. 135, пар. 1, б. “в” от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност “Държавите-членки освобождават от данък върху добавената стойност договарянето или всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства и управлението на кредитни гаранции от лицето, което е отпуснало кредите.”.
В аспект на облагането с ДДС следва да се приеме, че предмет на доставката по учредяването на ипотека не е недвижим имот или вещно право върху такъв, а услугата към длъжника по предоставяне на гаранция за кредитора. Това е така, както от субективна страна – кредиторът има интерес не да придобие имот, а дагарантира вземането си, така и от обективна страна – при неизпълнение от страна на длъжника ипотекарния кредитор не придобива имота, а правото да иска продажбата му и да се удовлетвори от продажната цена.
При тълкуване на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във връзка с нормата от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, която транспонира, и изхождайки от характеристиката на ипотеката като способ за обезпечаване/гарантиране на вземания, следва да се приеме, че в обхвата на освобождаването, регламентирано с този член, следва да се считат включени всякакви обезпечения на парични вземания (кредити), каквито освен гаранциите са поръчителството, залогът и ипотеката.
Предвид изложеното считаме, че данъчното третиране по ЗДДС на сделката по учредяване на ипотека за обезпечение на парични средства/вземания (в случая за обезпечение на предоставена банкова гаранция) е чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС – освободена доставка на услуга по предоставяне на гаранции.
Следва да се има предвид, че трябва да бъдат разграничени гаранциите (в случая учредяването на ипотека) предоставени от длъжника и тези, предоставени от трети лица. Предоставянето на обезпечения за собствен дълг на гаранта (на собственика на ипотекирания имот или на залогодателя) не следва да се тълкува като доставка и не подлежи на облагане по ЗДДС.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ
/СТОЯН МАРКОВ/
‘