.№94-00-93/ 12.06.2008г.
ЗДДС, чл.17, ал.4
ЗДДС, чл.128
В запитването е посочено, че представляваното от Вас дружество е сключило договор за изграждане на цялостна ел. конструкция (мрежа) – вятърни генератори, трафопостове и др., и прилежащата към нея кабелна мрежа. Самото дружество няма да извършва лично никакви строителни и / или монтажни дейности или подобни, а възлага от своя страна това изпълнение на други дружества – подизпълнители, повечето от които са немски юридически лица. Последните ще доставят в Р България на мястото, на което ще се изгражда обекта, техника, материали и др. компоненти, като при определени условия щемонтират и/ или инсталиратвъпросните съоръжения и конструкции. Друго дружество – подизпълнител по договора е българско –местно юридическо лице, на което ще се възлага изграждане на инфраструктурата като пътища и др. Също така се очаква да се извършват покупки на определени материали от други страни членки на ЕС.
При така изложената фактическа обстановка са зададени въпроси относно данъчното третиране по ЗДДС на доставките, които представляваното от Вас дружество ще извършва и ще получава от своите подизпълнители.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, Ви уведомявам следното:
От изложеното в запитването не става ясно дали немското дружество ще извършва доставка на стоки, ведно с услугите по монтаж и инсталация на същите илище извършва само доставка на услуга свързана с изграждането на въпросните съоръжения, което е от значение заданъчното третиране по ЗДДС на извършваните доставки.
Ако от страна на немското дружествосе прехвърля собственост върху стоките , ведно с монтажа и инсталацията на същите, то в конкретния случай доставката по изграждането на цялостната мрежа, включваща вятърни генератори, трафопостове и прилежащата към нея кабелна мрежа са приложими разпоредбите на ЗДДС отнасящи се за доставка на стоки с монтаж и инсталация
Съгласно чл.17, ал.4 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката. Без значение в случая е обстоятелството дали инсталирането/ монтирането се извършва от самото лице – доставчик на стоките или тази дейност е възложена на друго лице – подзпълнител. Разпоредбата на чл.82, ал.2, т.4 от ЗДДС предвижда, че данъкът е изискуем от получателя по доставката, когато се доставят стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика – когато полуачтелят е регистрирано по ЗДДС лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка.В този случай по силата на чл.97, ал.3 от ЗДДС за доставчикътне възниква задължение за регистрацияпо ЗДДС по повод извършените от него доставки на стоки с монтаж и инсталиране.
По отношение на трафопостовете и инфраструктарута, които следва да бъдат изградени,следва да се има предвид разпоредбата на чл.128 от ЗДДС, съгласно която когато основна доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една доставка. Най-общо, съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и същият не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството на основния предмет на доставката. Характерът на основната доставка определя приложимия режим по ЗДДС на съпътстващите доставки.Като основна доставка в случая може да се определи изграждането на цялостна ел. конструкция мрежа(включваща доставка и монтаж на необходимите за това съоръжения).Предвид това, че основната доставка е с предмет доставка на стоки с монтаж и инсталация, то и услугата по изграждане на трафопостове
и инфраструктура , при условие, че цената е определена общо, следва характерът на основната доставка и няма самостоятелно данъчно третиране по ЗДДС, т.е. не следва да се счита, че същата е свързана с недвижим имот, чието място на изпълнение се определя по реда на чл.21 ал.2, т.1 от ЗДДС.
Независимо от гореизложеното, предвид характера на извършваните от немското дружество доставки следва да бъде направено уточнение и да се установи дали доставчикът – чуждестранно лице е установен на територията на страната.
В §1, т.11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието «лице, установено на територията на страната» и това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. «Постоянен обект» по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работлница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане наприродни ресурси, определено помещение ( собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. В тази връзка следва да се имат предвид и разпоредбите на Спогадбата между Народна република България и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и имуществото ( Ратифицирана с Указ № 2766 на Държавния съвет на Народна република България от 7.09.1987 г. – ДВ, бр. 71 от 15.09.1987 г.Обн., ДВ, бр. 98 от 27.12.1988 г., в сила от 21.12.1988 г.), отнасящи седо формиране на място на стопанска дейност.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.95 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 от закона. Ако за период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия месец лицето достигне облагаем оборот от 50 000 лв, то на основание чл.133, ал.1 във връзка с чл.96, ал.1 от ЗДДС следва да се регистрира чрез акредитиран представител.
Що се отнася до правото на приспадане на данъчен кредит за получените от немското дружество стоки и услуги по повод изграждането на съоръжението са приложими разпоредбите на Глава седма «Данъчен кредит» на ЗДДС.Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗДДС , като данъчен кредит се определя сумата на
данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за:
1.получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
2.извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;
3.осъществен от него внос;
4.изискуемия от него данък като платец по глава осма.
От изложеното по-горе е видно, че само регистрирани по ЗДДС лица имат право да приспадат данъчен кредит. Правото на данъчен кредит възниква когатосъответния ДДС стане изискуем при лицето платец на данъка ( чл.68, ал.2 от ЗДДС), а не когато данъкът за последващата доставка на стока и/ или услуга стане изискуем.. Условията за правото на приспадане на данъчен кредит се съдържат както следва:
-в чл.69 от ЗДДС – относно предназначението на стоките и услугите;
– в чл.71 от ЗДДС – относно наличието на документи;
– в чл.72от ЗДДС – относно сроковете за упражняване на правото на данъчен кредит.
За да може да се ползва правото на данъчен кредит, то не трябва да бъде изключено като такова от специалната разпоредба на чл.70 от ЗДДС.
Когато чуждестранно данъчно задължено лице не е установено на територията на страната, но е установено и регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, то има право да му бъде възстановен платеният данък за закупени стоки и получени услуги на територията на страната. Условията и реда са регламентирани с Наредба
Н-11 от 24.08.2006г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност начуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на ДДС на територията на Общността.
Директор:
/Б. Атанасов/
‘