ЗДДФЛ: чл. 37, ал. 1, т. 9;
ТЗ: чл.144;
КСО: чл. 4, ал. 1, т. 7; чл. 10, чл. 6, ал.3; чл. 127, ал.1; чл. 157, ал. 6;
ЗЗО: чл. 33, ал. 1, т. 3; чл. 34, ал. 1, т. 2; чл. 40, ал. 1, т. 1;
ОТНОСНО: Данъчно облагане и задължително осигуряване на контрольор на ЕООД
Във връзка с постъпило запитване от Вас с вх. № …………../27.06.2018 г., относно облагане на изплатено възнаграждение на чуждестранно физическо лице, назначено за управител на еднолично дружество, изразявам следното становище:
Посочвате, че в българско ЕООД със 100% капитал, собственост на турско дружество, има назначено лице на трудов договор за управител. Друго физическо лице, турски гражданин ще бъде назначен за контрол на дейността, която ще извършва българското дружество. Турският гражданин ще пребивава в България за кратък период около 30 дни в годината и ще осъществява контрола от Турция.
Задавате въпросите:
1. Приложим ли е чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ за доходите, изплатени на чуждестранното лице, за дейността по контрол да се облагат с окончателен данък и как в този случай ще се формира данъчната основа?
2. Трябва ли да има сключен договор за управление и контрол и съответно да се начисляват всички данъчни и осигурителни задължения съгласно българското законодателство?
3. Възможно ли е за данъка върху дохода да се приложи СИДДО между България и Турция и лицето да се облага в Турция? Трябва ли да се попълва декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК?
С оглед изложената фактическа обстановка и приложимото законодателство следва да имате предвид, че чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Доходи от източници в Република България са тези, изброени в чл. 8 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ).
В ал. 2 на тази разпоредба е посочено, че доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Същевременно в ал. 6 е дадено изключение, като за изрично изброените доходи в нея, независимо къде е положен трудът, ще се считат за доход от България, когато са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България. В т. 3 на ал. 6 на чл. 8 от ЗДДФЛ са посочени „възнаграждения, различни от възнаграждения по трудови правоотношения, изплащани на служител или на член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице, на клон на чуждестранно лице, служител в търговско представителство на чуждестранно лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции.“
Следователно българското законодателство определя изплатеният доход на членовете на контролни и управителни органи на българско юридическо лице, като доход от източник в страната и данъкът за този доход се дължи по българското законодателство и облагането е в Република България.
В случая тъй като доходът е изплатен на чуждестранно лице, ще е приложим чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ. Данъчната основа за облагане е брутният доход, изплатен на лицето.
Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор (чл. 75 от ЗДДФЛ).
Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Турция предвижда, че директорските възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната от договарящите държави в качеството му на член на управителния или контролен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава (аргумент от чл. 16).
Следователно СИДДО дава право на Република България да облага този вид доход, т.е. тя не противоречи на вътрешните разпоредби.
Ето защо, за изплатеното възнаграждение от българското юридическо лице на чуждестранно физическо лице за извършвана контролна дейност, данък ще се дължи по българското законодателство.
Относно въпроса дали е необходимо да се сключи договор за управление и контрол (ДУК) следва да имате предвид, че това е договор, чрез който търговското дружество – принципал възлага управлението на едно дружество с ограничена отговорност или на едно акционерно дружество на управителя – довереник. По силата на този договор управителят поема задължение да организира, контролира и ръководи дейността на дружеството на свой риск и в унисон с действащото законодателство.
Договорът за управление и контрол е уреден в чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ) относно дружествата с ограничена отговорност и в чл. 241, ал. 6 и чл. 244, ал. 7 от ТЗ за акционерните дружества.
В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа. Овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.
Съгласно чл. 141, ал. 2 от ТЗ дружеството се представлява от управителя.
В чл. 144, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) е посочено, че дружественият договор може да предвиди избирането на контрольор (контрольори), който да следи за спазване на дружествения договор, за опазване на имуществото на дружеството и да дава отчет пред общото събрание.
Компетенцията му, редът за образуване и дейността му, както и прекратяване на пълномощията му се определят от учредителния, респ. дружествения договор или вътрешните документи на дружеството. Това е така, защото контрольорът не е задължителен орган на ООД/ЕООД.
Правният статус на контрольора се определя от закона, дружествения договор и вътрешните документи на дружеството, приети от общото събрание. В дружествения договор трябва да бъдат уредени всички въпроси, свързани с компетентността на контрольора, а във вътрешните документи се уреждат редът и начинът на работа на контрольора.
Относно задължителното обществено осигуряване:
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В Кодекса за социално осигуряване не е направено разграничение при осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство. Достатъчно е едно лице да извършва трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за него. Поради това, контрольорът на българско търговско дружество, независимо че е турски гражданин, ако упражнява трудова дейност, следва да се осигурява за фондовете на държавното обществено осигуряване по предвидения в КСО ред за съответната дейност.
Лицата, които упражняват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: „Пенсии”, „Общо заболяване и майчинство”, „Трудова злополука и професионална болест” и „Безработица”. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, в редакцията след изменението в ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
От 01.01.2010 г. с направените изменения и допълнения в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от кодекса осигурителните вноски за тези лица стават дължими и когато възнагражденията не са начислени. Според даденото определение в Указание № 24-00-10/10.03.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, „неначислени възнаграждения“ по смисъла на чл. 6, ал. 3 от КСО за лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. Ако възнаграждения не са договорени или определени по съответния ред, задължение за внасяне на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения на основание чл. 6, ал. 3 от КСО не възниква за тези лица.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., които се осигуряват във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на държавното обществено осигуряване с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б, се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на чуждите граждани е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Здравноосигурителните вноски за чуждите граждани, които попадат в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица, се внасят по ред, в срокове и върху осигурителен доход, определени в чл. 40 от ЗЗО в зависимост от основанието им за осигуряване. Контрольорите на търговски дружества, които са чужди граждани и имат статут на дългосрочно или постоянно пребиваващи в Република България, се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО – на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване.
За чуждите граждани, които пребивават краткосрочно или продължително в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.
От цитираните разпоредби следва, че назначеният във Вашето дружество контрольор – турски гражданин, когато упражнява дейност по контрол на дружеството, подлежи на социално и здравно осигуряване по гореописания ред.
Настоящето становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производството, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да са позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.