Изх. № 15-00-20
Дата: 26.03.2018 год.
ЗДДС, чл. 136
ОТНОСНО: данъчно третиране на доставки на туристически услуги съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № …………, са поставени въпроси във връзка с изменени разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС по отношение на доставки на туристически услуги. Въпросите са следните:
1. Как трябва да се документират доставките между туроператор (ТО) – ТО и ТО – туристически агент (ТА) след направените промени и какви документи се издават към крайния клиент?
2. В случай че посредникът има лиценз както за ТО, така и за ТА, възможно ли е да се направи избор между това в качеството си на какъв да бъде в съответната сделка – ТО или ТА? Как би трябвало да се документира доставката в зависимост от избора (ако е възможно да се направи избор)?
3. Възможно ли е доставката ТО – ТО да се документира по общия ред на ЗДДС или задължително се прилага режимът на глава шестнадесета от закона?
4. Предвижда ли се промяна на закона, при която за служебни пътувания в страната (командировки, семинари, обучения) да може да се фактурира към крайния клиент по общия ред на закона, тъй като при сегашния начин на документиране на доставките туроператорът е поставен в неравностойно положение спрямо хотели и други доставчици на услуги, в резултат на което се губят клиенти? (Настанявайки се директно в хотела пътникът получава фактура с 9% ДДС, за която ползва данъчен кредит, докато фактурата, издадена туроператора, е без посочен ДДС.)
5. Променя ли се режимът за регистрация по ЗДДС за ТО/ТА (за тези, които до този момент не са регистрирани)?
6. При доставка между туроператор и друг туроператор чуждестранно лице как се облага:
• продажбата на пакетна туристическа услуга (хотел, ресторант, транспорт);
• продажбата на единична туристическа услуга (например само екскурзовод или само транспорт или само хотел и т.н.)?
7. При доставка между туроператор и юридическо лице, което не е туроператор как се облага:
• продажбата на пакетна туристическа услуга (хотел, ресторант, транспорт);
• продажбата на единична туристическа услуга (например само екскурзовод или само транспорт или само хотел и т.н.)?
8. При сделка между туроператор и физическо лице как се облага:
• продажбата на пакетна туристическа услуга (хотел, ресторант, транспорт);
• продажбата на единична туристическа услуга (например само екскурзовод или само транспорт или само хотел и т.н.)?
9. Каква е данъчната основа (ДО), дължимия ДДС и задължителните реквизити по ЗДДС и ППЗДДС на фактурата, която български търговец трябва да издаде към чуждестранен търговец в описания по-долу пример, като изчисленията се направят по действащия ЗДДС до 31.12.2016 г. и съгласно измененията от 01.01.2017 г., ако има разлика в прилагането на ЗДДС в двата периода?
10. Има ли промяна в обхвата на приложението на ал. 2 от чл. 66 от ЗДДС и по-точно намалява ли се броят на лицата, прилагащи тази алинея? В случай че отговорът е положителен, кои лица, считано от 01.01.2017 г., вече нямат право да прилагат ал. 2 на чл. 66 и на какво основание?
11. Във връзка с чл. 87а от ППЗДДС необходимо ли е българският търговец да изисква декларация от всички чуждестранни клиенти – търговци на едро на туристически услуги, че същите ще препродават закупените нощувки в хотели в България?
12. Има ли промяна след 01.01.2017 г. в данъчното третиране на платените и получени аванси до 31.12.2016 г.?
13. Данъчно третиране на получените и осчетоводени фактури за платени аванси на хотелиери от 2016г.? Какво се случва с тези аванси през 2017 г.?
14. При работа от името и за сметка на чужд туроператор и фактуриране на комисионно възнаграждение към него, фактурата е с основание за неначисляване на ДДС по чл. 21, ал. 2, когато получател по нея е данъчно задължено лице от Общността.
Как ще се отрази същата тази комисионна, когато получател по нея е чуждестранен туроператор със седалище извън Общността, например Дубай, Русия и т. н.?
15. Как трябва да се облагат единичните туристически услуги само настаняване, само транспорт, само самолетни билети, когато се продават на друг туроператор или на краен клиент?
16. Съгласно промените в ЗДДС, в сила от 01.01.2017 г., възможно ли е данъчно задължено лице, притежаващо удостоверение за регистрация като туроператор и туристически агент, да извършва и облага агентската си дейност така, както данъчно задължено лице, имащо удостоверение за регистрация като туристически агент, т.е. да сключва агентски договор с туроператора, чийто продукт ще продава от негово име и за негова сметка? При условие че в чл. 136, ал. 3 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017г.) понятието „доставки на туристически агенти” изключва турагентските доставки на данъчно задължено лице, притежаващо удостоверение за туроператорска и турагентска дейност, то как следва това лице да облага агентската си дейност?
17. Към 31.12.2016 г. туроператори имат извършени авансови плащания към хотелиери, за които е ползван данъчен кредит. Авансовите плащания са за настанявания в различни месеци през 2017 г. Издадените фактури за авансови плащания няма да бъдат коригирани по реда на чл. 115 и чл. 116 от ЗДДС, тъй като данъчният режим на доставките, извършени от хотелиерите, не е променен. По какъв начин следва да бъде коригиран ползваният данъчен кредит по фактурите за извършените авансови плащания?
18. Отчетът по чл. 120, ал. 1 от ЗДДС за всички извършени доставки ли се отнася или само за тези, които са платени в брой?
19. Предвид отменената разпоредба на чл. 136, ал. 3, т. 2 от ЗДДС как се облагат стоки и услуги във връзка с пътуване на пътуващо лице, от които пътуващото лице ще се възползва пряко, които туроператор предоставя от свое име, когато получатели са данъчно задължени лица и туроператорът няма да разполага с писмена декларация по чл. 87а от ППЗДДС?
21. Туроператор, установен на територията на страната, има сключен договор с немски туроператор за предлагане на продуктите му на нашия пазар. Как следва да бъде документирана продажбата на продуктите на немския туроператор на пътуващо лице? Как следва да бъде документирана тази продажба, когато туроператорът, установен на територията на страната, продава продуктите на немския туроператор чрез туристически агент? Трябва ли туристическият агент да документира извършената от него доставка на посредническа услуга като издаде фактура?
20. Как следва да се документира изчисляването на маржа, при положение че някои фактури за получени от туроператори доставки по настаняване се получават със закъснение и са издадени не за конкретно настаняване, а за множество настанявания, платени с един банков превод?
22. Туристическите агенти следва ли да издават фактури на всички клиенти при договор туроператор-туроператор?
23. Цялата платена от клиента сума или само размерът на комисионната по договор туроператор-туроператор се счита за облагаем оборот на туристическия агент?
24. Приложим ли е чл. 118, ал. 3 от ЗДДС при заплащане на услуга с дебитна/кредитна карта през виртуално POS устройство на on-line платформа на доставчика, където услугата е закупена на самообслужване в електронна система за резервация на туристически услуги? Предвид даденото определение на „кредитен превод“ в Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), не следва ли, че транзакцията, направена с помощта на виртуално POS устройство за услуга, закупена на самообслужване, се класифицира като кредитен превод и не следва да бъде маркирана на фискално устройство?
25. Кое налага плащания, направени с дебитна/кредитна карта на POS терминално устройство (сертифицирано и инсталирано от банка) в търговски обект на данъчно задължено лице, да бъдат маркирани на ФУ като безналично плащане, особено ако се вземе предвид определението в § 1, т. 11 от ЗПУПС, където има ясна дефиниция на прехвърляне на една парична сума от сметка на платеца към сметка на търговеца, а именно: „наличен паричен превод“ е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение?
26. Когато услугата се предоставя чрез туристическа агенция (посредник) и плащането се извърши с дебитна/кредитна карта през виртуално устройство на on-line платформа на доставчика (примерно през резервационна система за хотелско настаняване – www.booking.com), за кой търговец е приложим чл. 118 от ЗДДС – за туристическата агенция (посредник) или за доставчика на хотелското настаняване, предвид обстоятелството, че плащането на услугата се прави директно към нейния доставчик (хотела, осигуряващ настаняването)?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по поставените въпроси:
По въпрос № 1
Данъчните документи, които се издават за доставка на обща туристическа услуга, предвидени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, са фактура, известия към фактура и протокол. Когато е приложима Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, се издава фискална касова бележка от фискално устройство. Отделно от изискването за издаване на протокол за начисляването на данъка, туроператорите документират извършените от тях доставки на обща туристическа услуга, включително получените авансови плащания по такива доставки, с издаването на фактури и известия към фактури, в които не се посочва данък, независимо дали получател е данъчно задължено лице, включително друг туроператор, или данъчно незадължено физическо лице (чл. 86, ал. 1 от ППЗДДС). Изключение от това правило са случаите, когато получател по доставка на обща туристическа услуга е данъчно незадължено физическо лице. В тези случаи може да не се издава фактура съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
По въпрос № 2
Съгласно определението на т. 37 от §1 на Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС за туроператор или туристически агент се счита всяко данъчно задължено лице, извършващо туроператорска дейност и/или туристическа агентска дейност по смисъла на Закона за туризма (ЗТ), независимо дали лицето е регистрирано по реда на същия закон. Предвид това статутът на лицето, осъществяващо услугата, е правно ирелевантен при определяне данъчното третиране на доставката. В тези случаи естеството на предоставяната услуга е определящо за данъчното третиране на доставката. В този смисъл, когато данъчно задължено лице предоставя от името и за сметка на друго лице доставки на стоки и услуги във връзка с пътуване на пътуващо лице, от които пътуващото лице ще се възползва пряко, е приложима разпоредбата на чл. 136, ал. 3 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.). Т.е., това данъчно задължено лице не е доставчик по доставка на обща туристическа услуга, която да бъде обложена по реда на Глава шестнадесета “Туристически услуги” на ЗДДС, а същото действа като посредник. В този случай за целите на ЗДДС са налице две доставки:
– между доверителя и третото лице,
– между посредника (довереника) и доверителя.
В случай че за доставката между доверителя и трето лице са изпълнени условията на чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, между тези две лица би била налице доставка на обща туристическа услуга. Между данъчно задълженото лице (посредника/довереника) и доверителя е налице доставка на посредническа услуга, по която изпълнител е посредникът, а получател – доверителят. Датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие на доставката между доверителя и третото лице. Данъчната основа на тази доставка е възнаграждението на посредника/довереника.
Предвид изложеното, определящото в случая е от чие име действа лицето, което предоставя услугата на третото лице. В случай че предоставя услугата от свое име, ще следва да приложи режима на чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, а ако я предоставя от името на другия туроператор – следва да приложи режима на чл. 136, ал.3 от закона.
По въпрос № 3
Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга. От 01.01.2017 г. като изключение в ал. 3 на чл. 136 от закона е предвидено, че режимът по глава шестнадесета не се прилага по отношение на доставките на туристически агенти, когато те действат от името и за сметка на друго лице.
Предвид изложеното по-горе по въпрос 2, определящо за данъчното третиране и документиране на доставката е обстоятелството, от чие име вторият туроператор ще предостави туристическата услуга на пътуващото лице – от свое име, или от името на първия туроператор (този, който е получил стоките и услугите от другите данъчно задължени лица – хотелиер, ресторантьор, дружество, извършващо транспортна дейност).
Режимът е императивен. На данъчно задължените лица – туроператори, които предоставят стоките и услугите на пътуващите лица от свое име, не е предоставена правна възможност да документират доставката по общия ред на закона. Същите следва да приложат режима на чл. 136, ал. 1 от ЗДДС. В случай че туроператорът предоставя туристическата услуга на пътуващото лице от името на друг туроператор, получил стоките и услугите от другите данъчно задължени лица, следва да се приеме, че същият, независимо от статуса на туроператор, действа като туристически агент и по силата на чл. 136, ал. 3 от ЗДДС следва да документира от свое име по общия ред единствено извършената от него посредническа услуга, за която получава комисионно възнаграждение.
По въпрос № 4
По отношение на данъчното третиране по ЗДДС при организирането на такива мероприятия е приложимо изложеното в Раздел VI от Указание на министъра на финансите в писмо изх. № УК-2/2012 г. – Доставка по организиране на мероприятия (семинари, конгреси, образователни мероприятия и др. подобни) и свързани с тях доставки по пътуване и престой с обща цена.
Въпросите относно данъчната политика не са от компетентността на Националната агенция за приходите.
По въпрос № 5
При определянето на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС на ТО и ТА няма промяна. Изхожда се от режима на доставката, който се прилага към датата на възникване на данъчното събитие на извършената доставка.
Облагаемият оборот на данъчно задължено лице, когато същото извършва доставки, за които прилага специалния ред за облагане на туристически услуги, за целите на регистрация по ЗДДС се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 139, ал. 1 от ЗДДС. При доставки на общи туристически услуги за целите на определяне на облагаемия оборот се включва данъчна основа на маржа, определен по реда на чл. 139, ал. 1 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че когато туроператор е извършвал доставки на общи туристически услуги, по които получател е друг туроператор и данъчните събития за които са възникнали през 2016 г., за тези доставки се прилагат общите правила на ЗДДС. В тези случаи за целите на определяне на облагаемия оборот се включва данъчната основа на тези доставки, определена по реда на чл. 26 от ЗДДС (§ 70, ал. 1 и 2 от ПЗР на ПИДППЗДДС, ДВ, бр. 24 от 21.03.2017 г., в сила от 21.03.2017 г.).
Облагаемият оборот на данъчно задължено лице, когато същото извършва доставки, за които не прилага специалния ред за облагане на туристически услуги, а действа като посредник (от името и за сметка на друго лице), за целите на регистрация по ЗДДС се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС. При доставки на посреднически услуги за целите на определяне на облагаемия оборот се включва данъчна основа само на посредническата услуга, определена по реда на чл. 26 от ЗДДС. За облагаем оборот на агента не се счита цялата платена от клиента сума, а само размерът на комисионната, съответно увеличена по реда на чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС.
По въпроси №№ 6, 7 и 8
Въпроси 6, 7 и 8 по същество се отнасят до данъчното третиране по ЗДДС на доставката на пакетна туристическа услуга и доставката на единични услуги (например само екскурзовод или само транспорт, или само хотел и т.н.) от туроператор и получател съответно – друг туроператор чуждестранно лице, юридическо лице, което не е туроператор, и физическо лице.
Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга. „Пътуващо лице” е всяко лице получател на обща туристическа услуга, която не е придобита с цел последваща продажба (т. 37а от § 1 на ДР на ЗДДС). В този смисъл специалният ред на облагане на туристическите услуги се прилага по отношение на доставка на обща туристическа услуга към всяко лице, включително данъчно задължено лице, което е краен получател на услугата, закупило я е за собствено ползване, а не с цел последваща продажба. Предвид това получател на обща туристическа услуга може да бъде и работодател, който за своя сметка изпраща на почивка или екскурзия или командирова свой служител.
С изменението на чл. 136, ал. 3 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) е заличено изричното изключване от прилагане на специалния ред за облагане на туристическите услуги по отношение на доставките от туроператор към туроператор. По силата на изменената разпоредба на чл. 87а, ал. 1 от ППЗДДС (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) чл. 136, ал. 1 от ЗДДС се прилага и когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги, получени от други данъчно задължени лица, на друг туроператор във връзка с пътуването на пътуващо лице, от които пътуващото лице се възползва пряко. В този смисъл, независимо че получател на такава доставка е друг туроператор – данъчно задължено лице, който придобива същата с цел последваща препродажба, за доставката е приложим специалният ред за облагане на туристически услуги. В тази връзка е отменено предвиденото с чл. 87а от ППЗДДС задължение за доказване на доставките по чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, туроператорът да разполага с писмена декларация от получателя, че доставката не е предназначена за последваща продажба.
Предвид изменението на ЗДДС, в сила от 01.01.2017 г., по силата на което доставките от туроператор към туроператор се облагат по реда на глава шестнадесета „Туристически услуги” от същия закон, когато едно данъчно задължено лице, независимо дали има лиценз за туроператор, предоставя от свое име стоки или услуги, получени от други данъчно задължени лица, във връзка с пътуването на пътуващо лице, от които пътуващото лице се възползва пряко, е налице доставка на обща туристическа услуга, за която се прилага специалният ред за облагане на туристически услуги (глава шестнадесета „Туристически услуги” от ЗДДС), както когато получател по доставката е данъчно незадължено физическо лице, така и когато е данъчно задължено физическо или юридическо лице. Това е така, тъй като при всички случаи получателят по доставката му е или “пътуващо лице”, или друг туроператор, а именно:
– когато е данъчно незадължено физическо лице, същото е “пътуващо лице” или
– когато е данъчно задължено физическо или юридическо лице, когато придобива стоките или услугите за персонала си, същото се характеризира като “пътуващо лице”, или
– когато е данъчно задължено физическо или юридическо лице, ако придобива същите с цел препродажба, същото действа като туроператор, независимо притежава или не лиценз за такъв.
По отношение на данъчното третиране на доставка на услуга само с предмет екскурзовод приложение ще намерят разпоредбите на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, и чл. 21, ал. 1 от закона, когато получателят е данъчно незадължено лице, съобразно които ще се определи мястото на изпълнение на доставката и приложимият данъчен режим. По отношение на доставката само на транспортна услуга приложение ще намери разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС.
По въпрос № 9
Формирането на ДО и дължимия ДДС по фактурата, която български търговец следва да издаде към чуждестранен търговец съгласно нормите действащи преди 01.01.2017 г. и след това може да се илюстрират със следния пример:
Български търговец, данъчно задължено лице (ДЗЛ) по смисъла на ЗДДС, купува настаняване в хотели в България от свое име и за своя сметка.
Той продава настаняването на търговци – чуждестранни юридически лица (ЧЮЛ), които купуват от свое име и за своя сметка с цел препродажба. Чуждестранните търговци на едро не са пътуващи лица по смисъла на ЗДДС.
Сделката се осъществява при следните параметри:
1. Продажна цена на хотелиерите към българско ДЗЛ – 1090 ед., в т.ч. 1000 ед. данъчна основа и 90 ед. ДДС.
2. Продажната цена на българския търговец към чуждестранните търговци на едро е 1200,00 ед.
3. Услугата „настаняване” включва по 2 нощувки със закуска в 10 бр. хотели.
Режим през 2016 г.
Българският туроператор ще издаде фактура към чуждестранния туроператор с предмет на доставката „настаняване“ с ДО 1101 ед. и ДДС 99 ед. (9 %), при условие че притежава документите по чл. 40, ал. 2 от ППЗДДС – фактура и договор с лицата (хотелиер или туроператор), извършващи настаняването в категоризирани туристически обекти и фактура за доставката. В случай че не разполага с цитираните документи, прилага ставка на данъка 20 % (ДО – 1000 ед. и ДДС – 200 ед./.
Режим през 2017 г.
Българският туроператор ще издаде фактура към чуждестранния туроператор за доставка на обща туристическа услуга с ДО 1200 ед., в която като основание за неначисляване на данък се посочва „режим на облагане на маржа – туристически услуги“, съгласно чл. 79, ал. 5 от ППЗДДС.
По въпрос № 10
Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ППЗДДС е отменена (ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.). Същата уреждаше документите, доказващи основанието за прилагане на ставката от 9 на сто по чл. 66, ал. 2 от закона, когато услугата по настаняване в туристически обект се предоставя от туроператор, който не прилага глава шестнадесета от закона. Предвид обстоятелството, че считано от 01.01.2017 г. доставките, извършвани от туроператор към друг туроператор, също попадат под режима на облагане на обща туристическа услуга, когато услугата по настаняване в туристически обект, който не се стопанисва от туроператора, се предоставя от туроператора на туроператор или пътуващо лице, същият ще начислява ДДС в размер на 20 %. В тези случаи туроператорите няма да приложат ставката от 9%, тъй като ще приложат режима на маржа. Туроператорът може да прилага ставка на данъка от 9 % само в хипотезата на чл. 87а, ал. 2 от ППЗДДС – когато към обща туристическа услуга, освен стоките или услугите, закупени от други данъчно задължени лица, от които пътуващото лице се възползва пряко, туроператорът предоставя като част от доставката и услуга по настаняване в стопанисван от самия него обект или когато предоставя единствено услуга по настаняване в стопанисван от самия него обект.
По въпрос № 11
По силата на изменената разпоредба на чл. 87а, ал. 1 от ППЗДДС (изм. – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) чл. 136, ал. 1 от ЗДДС се прилага и когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги, получени от други данъчно задължени лица, на друг туроператор във връзка с пътуването на пътуващо лице, от които пътуващото лице се възползва пряко. В този смисъл, независимо че получател на такава доставка е друг туроператор – данъчно задължено лице, който придобива същата с цел последваща препродажба, за доставката е приложим специалният ред за облагане на туристически услуги.
Предвид изложеното становище по въпроси 6, 7 и 8, не е необходимо българският търговец да изисква декларация от всички чуждестранни клиенти – търговци на едро на туристически услуги, че същите ще препродават закупените нощувки в хотели в България. Това обстоятелство при действащия след 01.01.2017 г. режим на облагане на обща туристическа услуга е правно ирелевантно. В тази връзка и изискването за доказване на доставките по чл. 136, ал. 1 от закона доставчикът (в аспектът на запитването туроператорът), да разполага с писмена декларация от получателя, че доставката не е предназначена за последваща продажба, е отпаднало от актуалния след изменението текст на чл. 87а от ППЗДДС.
По въпроси № 12, 13 и 17
Въпроси 12, 13 и 17 по същество са свързани с данъчното третиране по ЗДДС на платените и получени аванси до 31.12.2016 г.
Съгласно чл. 141 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит за доставките на стоки и услуги, получени от други данъчно задължени лица, от които пътуващото лице се възползва пряко. Когато за извършена последваща доставка е приложим специалният ред за облагане на туристически услуги, то за начисления данък върху добавената стойност за получена от туроператор доставка по настаняване, за която е извършено авансово плащане до 31.12.2016 г. и за която данъчното събитие настъпи след тази дата, не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Предвид това, когато за последващата доставка е приложим специалният ред за облагане на туристически услуги, ползваният данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за извършените от туроператори до 31.12.2016 г. авансови плащания за доставки по настаняване, по които доставчици са хотелиери, следва да бъде коригиран. В този случай съответната фактура, по която е ползван от туроператора данъчен кредит, следва да се включи в дневника за покупките не по-късно от данъчен период м. април 2017 г., предвид влизането в сила на измененията в ППЗДДС от 21.03.2017 г., като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Нормата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е приложима в този случай, доколкото няма получена доставка от туроператора, а е извършено само авансово плащане от туроператора по същата.
По силата на § 70, ал. 1 от ПЗР на ППЗДДС, когато до 31 декември 2016 г. включително туроператор е получил от друг туроператор цялостно или частично авансово плащане за доставка, за която със ЗДДС в сила от 1 януари 2017 г. е променено данъчното третиране и данъчното събитие за нея възниква след тази дата, за доставката се прилагат разпоредбите на закона в сила до 31 декември 2016 г. Предвид цитираната норма, когато туроператор преди 1 януари 2017 г. е заплатил авансово на хотелиер услуги по настаняване и в същото време до тази дата е получил авансово плащане от друг туроператор за последващата доставка, и за двете доставки ще е приложим данъчният режим до 31 декември 2016 г., поради което не се налага корекция на данъчния кредит, приспаднат във връзка с авансовото плащане за услугата по настаняване, която туроператорът е получил от хотелиера.
По въпрос № 14
Чл. 21, ал. 2 от ЗДДС изисква получателят да е данъчно задължено лице, като не се прави разлика дали същото е от държава членка на Европейския съюз или от трета страна. И в двата случая документирането се извършва по един и същи начин. Доставчикът следва да се снабди с доказателства, че получателят е данъчно задължено лице, като същите са посочени в чл. 18 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
По въпрос № 15
Отговорът на въпроса се съдържа в отговора на въпроси 6, 7, 8 и 10.
По въпрос № 16
Отговорът на въпроса се съдържа в изложеното по въпрос 2.
По въпрос № 18
Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗДДС за всеки вид доставка, за която е приложим специалният ред на облагане по глава шестнадесета „Туристически услуги” от същия закон, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби през данъчния период. Видно от разпоредбата, доставчикът – регистрирано по ЗДДС лице съставя, отчет за извършените продажби през данъчния период за всички доставки, за които е приложим специалният ред за облагане на туристически услуги, независимо дали плащането за тези доставки е извършено в брой или по банков път.
По въпрос № 19
Отговорът на въпроса се съдържа в изложеното по въпроси 6, 7 и 8.
По въпрос № 20
На основание чл. 142, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 87, ал. 1 от ППЗДДС данъкът за доставката на обща туристическа услуга се начислява с издаване на протокол, който се съставя най-късно до 15 дни от възникване на данъчното събитие за доставката. Съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗДДС дата на възникване на данъчното събитие за доставката на обща туристическа услуга е датата, на която пътуващото лице се възползва за първи път от доставката.
Независимо че в случая туроператорът не е получил в законоустановения срок съответните документи, удостоверяващи получените от него стоки или услуги във връзка с извършена последваща доставка на обща туристическа услуга, срокът за начисляване на данъка за доставката следва да бъде спазен, като маржът се изчисли въз основа на договореното между доставчика (хотелиера, ресторантьора, превозвача и др.) и туроператора. Туроператорът следва да осигури необходимата аналитична отчетност за осъществяване на данъчен контрол.
Когато туроператор предоставя настанявания в един хотел, например за няколко туриста, за начисляването на дължимия данък туроператорът по принцип следва да издаде за всяка доставка на обща туристическа услуга отделен протокол.
Когато обаче туроператор предоставя организирани групови туристически пътувания с обща цена, например екскурзия, в която участват 40 туриста, за начисляването на дължимия данък може да се издаде само един протокол (а не 40 протокола). В тези случаи протоколът трябва да съдържа данъчна основа на единичното пътуване (за 1 брой турист) и броя туристи, участващи в екскурзията.
По въпрос № 21
При условие че в горепосочените хипотези туроператорът, установен на територията на страната, ще предостави от свое име стоки и услуги във връзка с пътуване на пътуващо лице, от които пътуващото лице ще се възползва пряко, ще е налице доставка на обща туристическа услуга, за която ще е приложима разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от ЗДДС. В този случай туроператорът следва да документира извършената от него доставка на обща туристическа услуга, включително получените авансови плащания по такава доставка, с издаването на фактура, в която не се посочва данък (чл. 86, ал. 1 от ППЗДДС). В случая следва да се съобрази разпоредбата на чл. 140 от ЗДДС.
В случай че в горепосочените хипотези туроператорът, установен на територията на страната, действа от името и за сметка на немския туроператор, ще е налице доставка на посредническа услуга, която следва да бъде документирана по реда на чл. 113 от ЗДДС.
В горепосочените хипотези, когато туроператорът, установен на територията на страната, предоставя стоките или услугите във връзка с пътуване на пътуващо лице, чрез туристически агент, който действа от името и за сметка на туроператора, за туристическия агент ще е налице доставка на посредническа услуга, по която получател е туроператорът и която следва да бъде документирана по реда на чл. 113 от ЗДДС.
По въпрос № 22
За отговорът на този въпрос е относимо изложеното по въпрос 1.
Данъчните документи, които се издават за доставка на обща туристическа услуга, предвидени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, са фактура, известия към фактура и протокол. Когато е приложима Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, се издава фискална касова бележка от фискално устройство. Отделно от изискването за издаване на протокол за начисляването на данъка туроператорите документират извършените от тях доставки на обща туристическа услуга, включително получените авансови плащания по такива доставки, с изда