Данъчно третиране на доставки по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставки по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В Дирекция ОДОП … постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-226 от 15.11.2019 г., препратено по компетентност от Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ при ЦУ на НАП – гр. София, относно данъчно третиране на доставки по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас лице закупува стоки от Турция, но вносът на същите се осъществява на митница в Словения. За декларирането е ползван митнически посредник, регистриран за целите на данъка върху добавената стойност (ДДС) в Словения, който декларира вноса от името на българското дружество и обезпечава дължимия данък на словенска митница. От територията на Словения стоката се изпраща в склад в Италия и се получава от българската фирма, за да бъде реализирана на клиенти – физически лица и фирми от Италия, Германия и други страни чрез онлайн платформа.
Във връзка с изложеното по-горе сте поставили следните въпроси:
1.Как се третира доставката с митническия посредник в Словения, съгласно Закона за данък върху добавената стойност?
2.Как се третира и оформя последващата доставка на стоките в Италия?
3.Как се оформя продажбата в Италия към крайните клиенти?
Доколкото от изложеното в запитването не става ясно от чие име или сметка е осъществен вносът на стоките на територията на другата държава членка, предвид това, че не сте приложили копие от митническата декларация за внос, фактура и транспортни документи, съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразявам следното принципно становище:
По първи и втори въпрос:
В чл.13 от Закона за данък върху добавената стойност изчерпателно са изброени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП). Съгласно ал.1 на същата разпоредба, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите на чл.6, ал.2 на закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в другата държава членка.
Според чл.13, ал.3 от материалния закон, за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл.13, ал.6 от ЗДДС, ще е налице вътреобщностно придобиване по ал.3 на същата правна норма и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва тяхното изпращане или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
С разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС се регламентират специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната. Поради особеностите на законодателствата на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка. В тази връзка са възможни различни хипотези, като най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител. Следва да се има предвид, че ако представителят пред митницата в другата държава членка (в случая митница в Словения) не извършва вноса на стоките от името или за сметка на българското данъчно задължено лице, придобиването на стоките от същото не попада в хипотезата на чл.13, ал. 6 от закона и не е налице ВОП по смисъла на същата разпоредба.
Предвид изложеното по-горе, за да е приложим режимът, установен за вътреобщностно придобиване в случаите на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, следва кумулативно да са изпълнени следните условия:
1. стоките да са внесени от лицето или за негова сметка в друга държава членка;
2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е осъществен вносът на стоката;
3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
4. транспортът е от или за сметка на лицето;
В случая на горецитираното запитване, посочвате, че стоките не пристигат на територията на страната, а се транспортират до територията на друга държава членка (в случая – Италия). Независимо от това обстоятелство, на основание чл.62, ал.2 във връзка с ал.1 на същата материална норма от закона, мястото на изпълнение на съответното вътреобщностно придобиване ще се счита, че е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, а именно – представляваното от Вас юридическо лице, е осъществило придобиването под идентификационния си номер, издаден в страната.
В гореизложената хипотеза на вътреобщностно придобиване, лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вноса, и лицето – придобиващ стоките по чл.13, ал.6 от материалния закон, са едно и също лице. За същото регистрирано лице възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност при вътреобщностно придобиване с протокол по чл.117, ал.1 от същия нормативен акт. Съдържанието на данъчния документ е регламентирано в ал.2 на същата правна норма и следва да съдържа името и идентификационния номер по чл.94, ал.2 от закона на лицето, което го издава, като в същия документ не се предвижда идентифициране на лицето – доставчик.
В хипотезата, в която вносът на стоките на територията на другата държава членка не е от името или за сметка на българското данъчно задължено лице и предвид обстоятелството, че стоките се транспортират от територията на държавата членка на вноса (в случая-Словения) до територията на друга държава членка (Италия), независимо от кого и за чия сметка, данъчното третиране на доставката ще е в зависимост от статута на доставчика на стоките – данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Когато доставчикът на стоките в Словения е регистрирано по ДДС лице, в конкретния случай на запитването, за българското данъчно задължено лице ще е налице ВОП по смисъла на чл.13, ал.1 от закона с място на изпълнение, определено по реда на чл.62, ал.2 от същия, а именно – територията на страната.
В случай, че доставчикът на стоките на територията на Словения не е регистрирано по ДДС лице, считам, че няма да е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1 от закона и за българското юридическо лице няма да възникне задължение за самоначисляване на данъка на това основание.
По трети въпрос:
По отношение на последващите доставки, извършвани от дружеството от склада на територията на Италия, считам, че е налице доставка, чието място на изпълнение следва да се определя по реда на чл.17, ал.1 или ал.2 от материалния закон. И в двете хипотези, мястото на изпълнение на последващите продажби чрез онлайн платформа от територията на Италия, ще е извън територията на страната, поради което същите няма да са облагаеми доставки с данък върху добавената стойност на територията на Република България. Основанието за неначисляване на данък в издаваните от българското данъчно задължено лице – доставчик документи е нормата на чл.17, ал.1 или ал.2 от закона, като същите следва да намерят отражение в колона № 23 от Приложение №10 на Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност.
На основание изложеното по – горе, следва да имате предвид, че във връзка с доставките, чието място на изпълнение е извън територията на страната, в случая на запитването – Италия, е необходимо и да се запознаете със законодателството на съответната държава членка.
В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, съгласно която, когато задълженото лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.

Оценете статията

Вашият коментар