данъчно третиране на планирано предоставяне на медицински услуги онлайн съгласно изискванията на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

ЗюааДю
Изх. № 26-Е-84
Дата: 23.01.2018 год.
ЗДДС, чл. 39

ОТНОСНО: данъчно третиране на планирано предоставяне на медицински услуги онлайн съгласно изискванията на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В Централно управление на НАП, с вх. № ……………….. е заведено Ваше запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
„ЕИ“ ЕООД е българско дружество, което възнамерява да разработи и стартира проект за онлайн платформа за телемедицина.
Телемедицината представлява предоставяне на здравни услуги чрез използване на информационни и комуникационни технологии в ситуации, в които здравният специалист и пациентът (или двама здравни специалисти) не се намират на едно и също място. Тя включва надеждно предаване на медицински данни и информация чрез текст, звук, образи или други форми, нужни за профилактика, диагностика, лечение и последващо обслужване на пациенти.
На този етап се планира бизнес моделът да бъде структуриран по следните параметри:
* стартиране на онлайн платформа за телеконсултации, която да посредничи между лекари и пациенти;
* дружеството, опериращо онлайн платформата, сключва договори с лекари, съгласно които им посредничи за намиране на пациенти;
* договори могат да се сключват както с лекари, организирани в лечебни заведения по Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), така и с лекари, които не са регистрирали лечебни заведения, самостоятелна практика и т.н., а упражняват медицинска професия съгласно Закона за здравето (ЗЗ) при спазване на приложимите законови и регулаторни изисквания (вкл. Приложимите медицински стандарти);
* пациент-физическо лице се регистрира и създава профил в платформата;
* пациентът подава запитване (описание на медицински оплаквания) посредством платформата;
* лекар изготвя отговор и/или рецепта въз основа на предоставената от пациента информация (вкл. например снимков или видеоматериал) и ги изпраща до пациента посредством платформата;
* пациентът заплаща общата цена за медицинската консултация към акаунт на платформата през системата PayPal, платформата удържа определен процент от плащането за своите посреднически услуги към лекаря, а останалата сума превежда на лекаря;
* планира се платформата да стартира с дерматологични консултации.
С оглед очертаните по-горе параметри на планирания бизнес модел ще бъдат оказвани два основни потока услуги:
1. Здравни (медицински) услуги, предоставяни от лекари към пациенти и
2. Посреднически услуги от дружеството към лекарите, създаващи условията за оказване на медицинските услуги.
Предвид изложеното желаете да потвърдим тълкуването Ви, че:
1. Услугата, при която лекар диагностицира и препоръчва терапия и доколкото е възможно успешно лечение на пациент посредством онлайн комуникация следва да се третира като освободена доставка на здравна услуга по смисъла на чл. 39, т. 1 и т. 8 от ЗДДС.
2. Посредническата услуга към лекарите като необходима и пряко свързана с основната доставка на здравната услуга следва да се третира като освободена доставка по чл. 39, т. 1 от ЗДДС.
Предвид относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:
На основание чл. 39, т. 1 от ЗДДС освободена доставка е извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по ЗЗ и от лечебни заведения по ЗЛЗ. Видно от цитираната разпоредба, за да се третира дадена доставка като освободена, е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:
– лицата, които осъществяват доставките да са здравни заведения и детски ясли по смисъла на ЗЗ или лечебни заведения по смисъла ЗЛЗ и
– доставяните услуги да са здравни (медицински), както и пряко свързаните с тях услуги.
Разпоредбата на т. 8 на чл. 39 от ЗДДС определя като освободена доставка предоставянето на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно ЗЗ. Предвид цитираната разпоредба, за да се третира дадена доставка като освободена е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:
– предмет на доставката да е предоставяне на медицинска помощ и
– доставчикът да е лице, което упражнява медицинска професия съгласно ЗЗ.
В Глава седма, раздел ІІ от ЗЗ са разписани изискванията, на които трябва да отговарят лицата, упражняващи медицинска професия на територията на страната. Съгласно чл. 183, ал. 3 от ЗЗ лекарите упражняват медицинската професия при условията на чл. 183, ал. 1 от ЗЗ и на чл. 3, ал. 1 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ). Съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗЗ медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления “Медицина”, “Дентална медицина”, “Фармация” и “Здравни грижи”. Дипломата удостоверява придобитото висше образование по съответната специалност и образователно-квалификационна степен, както и придобитата професионална квалификация, определени в държавните изисквания по чл. 177 от ЗЗ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗСОЛЛДМ всички лекари, които упражняват професията си, членуват в Български лекарски съюз.
Разпоредбата на чл. 39, т. 1 и т. 8 от ЗДДС въвежда в националното законодателство чл. 132, точка 1, б. „б” и б. „в” от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата), съгласно която държавите – членки освобождават от данък върху добавената стойност (ДДС) болничната и медицинската помощ и тясно свързаните с тях дейности, извършвани от публичноправни субекти, или, при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, от болници, терапевтични или диагностични медицински центрове и други надлежно признати заведения с подобно предназначение и предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, определени от съответната държава-членка.
Приложимостта на разпоредбата на чл. 39, т. 1 и т. 8 от ЗДДС в настоящия случай следва да се прецени с оглед относимата практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Според постоянната практика на СЕС формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване, посочени в чл. 132 от Директивата подлежат на стриктно тълкуване, тъй като освобождаването от ДДС представлява изключение от общия принцип за облагаемост на всички възможни възмездни доставки на стоки и услуги, извършени от задълженото лице (Решение по дело С-86/09, т. 30). Понятието “предоставяне на медицинска помощ” според СЕС обхваща услугите с цел диагностициране, терапия и, доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето (вж. Решение по дело Dornier, C 45/01, т. 48, Решение по дело L.u.P., C 106/05, т. 27).
Според практиката на СЕС, освобождаването по буква „б“ на член чл. 132, § 1 от Директива 2006/112 се отнася до услугите, доставяни в болнична обстановка, а по буква „в“ на същата разпоредба – до медицинските услуги, предоставяни извън такава рамка, както на частен адрес на лицето, предоставящо помощта и в дома на пациента или на всяко друго място (Решение по дело С-141/00, т. 36).
Предвид изложеното и представената фактическа обстановка в запитването следва да се прецени до каква степен предоставените услуги могат да бъдат определени като здравни (медицински) услуги по смисъла на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Тъй като в българското законодателство липсва легална дефиниция на това понятие, приложение ще намери дефинирането на понятието „предоставяне на медицинска помощ“, дадено в практиката на СЕС, посочена по-горе. Съгласно цитираната практика на съда може да се направи извод, че медицинска е услугата, когато същата включва диагностициране, терапия и, доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето (включително издаване на рецепти за медицински проблем). Една чисто консултантска услуга обаче, независимо дали е предоставена от здравно заведение по ЗЗ, от лечебно заведение по ЗЛЗ или от лице, което упражнява медицинска професия съгласно ЗЗ, предоставена чрез интернет платформа, в друг случай не може да се разглежда като медицинска услуга.
Доколкото ЗДДС не съдържа условия, които изключват възможността за освобождаване за медицинските услуги, предоставяни онлайн, считам, че медицинските услуги, предоставяни чрез интернет платформа, биха били освободени от ДДС по смисъла на чл. 39, ал. 1, т. 1 и 8 от ЗДДС, когато доставчик на услугата е здравно заведение по ЗЗ, лечебно заведение по ЗЛЗ или лице, което упражнява медицинска професия съгласно ЗЗ и услугата включва диагностициране, терапия и, доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето (включително издаване на рецепти за медицински проблем).
Прилагането на това освобождаване не зависи от начина, по който се предоставят тези медицински услуги. Считам, че терминът „всяко друго място“ трябва да се тълкува, че по принцип не може да изключи медицинските услуги за профилактика, поддържане, лечение, възстановяване и здраве да могат да бъдат достъпни и онлайн.
Възможността за прилагане на освобождаването от ДДС за такива услуги обаче следва да бъде установявано в зависимост от индивидуалните особености на случая.
Посредническата услуга, която дружеството ще оказва, не е медицинска услуга. Получатели по тази доставка са лекари или лечебни заведения, които оказват здравни услуги, а не пациентите, поради което е налице доставка на услуга със самостоятелно значение, с определено възнаграждение. В този случай не са налице условията на чл. 39, т. 1 от ЗДДС за освобождаване на доставката от облагане, тъй като не се оказва доставка на здравна (медицинска) услуга от доставчика и доставката е облагаема на основание чл. 12 от ЗДДС.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В случай че получателят на посредническата услуга е данъчно незадължено лице, приложение ще намери разпоредбата на чл. 24 от ЗДДС и мястото на изпълнение на доставката ще е мястото, където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА нап:
/АЛEКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/

Оценете статията

Вашият коментар