Данъчно третиране на разходи за карти заредени с парични средства, брандирани с логото на клиент, предоставяни с цел промотиране на продукти и насърчаване на продажби, във връзка с прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Изх. №20-00-269/20.09.2018 г.

ЗКПО – чл. 204, ал. 1, т. 1;
ЗКПО – §1, т. 33 от ДР;
ЗКПО – чл. 26, т. 2 и т. 7
ЗКПО – чл. 31;
ППЗДДС – чл. 62, ал. 1;
ЗСч – чл. 9

ОТНОСНО: Данъчно третиране на разходи за карти заредени с парични средства, брандирани с логото на клиент, предоставяни с цел промотиране на продукти и насърчаване на продажби, във връзка с прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството дистрибутира продукт – предплатени карти с определена стойност, като всяка карта е заредена с парични средства (електронни пари), в размер посочен от потребител („Карти“), като част от програма за насърчаване на продажби („Програмата“). Картите ще бъдат използвани от клиенти на дружеството за насърчаване на продажбите на предлагани от тях продукти, участващи в програмата.
Картите ще бъдат изработени от пластмаса и могат да бъдат брандирани с логото на клиента (или предлаганите от него марки) като ще дават възможност да бъдат използвани в определен тип търговски обекти, които приемат плащания чрез системата на Mastercard. По същество услугата, която ще извършва дружеството е в посредничество за изработване на карти (заредени с парични средства), за което клиентите заплащат сумата с която следва да се зареди картата и такси за обслужване на дружеството.
В запитването е посочено, че клиентите на дружеството са обикновено търговци на едро/вносители на потребителски стоки. Стоките се продават на крайните клиенти-потребители чрез магазините на крайните дистрибутори/техни бизнес партньори, за което последните получават карти при реализирани продажби на продуктите на клиентите на дружеството. Посочено е, че по описания начин клиентите на дружеството едновременно увеличават продажбите на внасяните от тях продукти и популяризират търговските марки, които представляват.
Картите ще бъдат ограничени във възможностите за тяхното използване, като сумите по тях няма да могат за бъдат изтегляни и сумите по картите ще могат да бъдат използвани за покупка на стоки и услуги в магазини, в които се приема Mastercard, без възможност за получаване на ресто, ако стойността на покупката е по-малка от стойността по картата.
В запитването е посочено, че естеството и единствената цел на картите е промотиране на продуктите на клиента на дружеството и насърчаване на бъдещи покупки, поради което е изразено мнение, че тези разходи за клиентите на дружеството представляват представителни разходи и подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как следва да се третира разходът за стойността на номинала по картите и таксите за обслужване, платими на дружеството, при клиентите му?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
От изложената фактическа обстановка в запитването не става ясно какви са договорените условия между клиентите на запитващото дружество (търговци на едро) и крайните дистрибутори (магазинната мрежа).
На следващо място не става ясно по какъв механизъм ще бъде реализирано намерението за предоставяне на карти (заредени с парични средства), същите ще бъдат ли издадени по нормативен ред (например Наредбата за условията и реда за извършване и контрол на ценни книжа), как ще бъде определена стойността им, респективно – как ще бъде усвоена или реално получена от контрагента (магазин на краен дистрибутор), в какъв размер е стойността „картата“, какво е счетоводното отразяване на „картата“, кое лице осъществява контрола за предоставяне и възползване от правата по картата, кое е лицето което ще се възползва от правата по картата (дружеството – краен дистрибутор; негови служители; краен клиент потребител и т.н.). Поради обстоятелството, че в запитването е обективирано намерение, без да е приложена програмата за насърчаване на продажбите и без да е изложена изчерпателно и точно фактическата обстановка, настоящото становище е принципно.
Законът за корпоративното подоходно облагане не съдържа определение на понятието представителни разходи.
Такова определение се съдържа в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Съгласно посочената разпоредба към разходите извършени за представителни и развлекателни цели, се причисляват: разходи за посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; разходи за нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии.
В следващата ал. 2 на чл. 62 от ППЗДДС е посочено, че когато така изброените разходи са отчетени във връзка с организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност, то тези разходи се изключват от категорията на представителните разходи.
От изложената фактическа обстановка, не може да се направи извод, че предоставените „Карти“ (заредени с парични средства) предоставени от търговците на едро на крайните дистрибутори (магазинната мрежа), представляват представителни разходи. В тази връзка е и в посоченото в запитването становище е посочено, че данъчно задълженото лице следва да докаже, че разходите са за представителна цел. Счетоводните разходи, отчетени от клиента (търговци на едро) на запитващото дружество, във връзка с предоставени парични средства на негови бизнес-партньори чрез „Карти“ ще се третират като представителни разходи, подлежащи на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, доколкото данъчно задълженото лице е в състояние да докаже представителната цел на извършените разходи и връзката им с неговата дейност. В противен случай така извършените разходи ще се третират като разходи за дарение по реда на чл. 26, т. 7 или чл. 31 на ЗКПО.
ЗКПО дефинира понятието “разходи за реклама” в §1, т. 33 от Допълнителните разпоредби – разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Разходите за реклама се признават за данъчни цели при спазване на изискването за документална обоснованост и при положение, че са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
С оглед на гореизложеното, разходите за „Карти“ (заредени с парични средства) не представляват разходи за реклама по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО. В случая като разходи за реклама може да бъдат признати само тези, извършени във връзка с пластмасовия носител и брандирането на лого, наименование или марката на клиента върху картата, но не и стойността, с която е заредена картата.
При наличие на хипотезата, че „Картите“ (заредени с парични средства) са предоставени от търговците на едро на крайните дистрибутори (магазинната мрежа), респективно на техни служители, то в този случай ще е част от дейността и зависи от договореностите между страните по сделката. В този случай, същността на предоставените „Карти“ на търговската верига и на служителите й за стимулиране на продажбите, представлява възнаграждение за положените от тях усилия, което се изплаща не в пари, а в заместващото ги платежно средство – „карти“. Търговците на едро от своя страна получават услуга от търговската верига и служителите й, която е част от дейността на търговците на едро (популяризиране на продуктите).
Предвид изложеното, следва да имате предвид, че съгласно счетоводното законодателство и приложимите счетоводни стандарти, сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност. Следва да имате предвид, че в съответствие с изискванията на чл. 9 от Закона за счетоводството (ЗСч), не се допуска счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп. Отразяването на сделките и събитията в счетоводството се извършва въз основата на спазване на принципа за документална обоснованост на стопанските операции с първичен счетоводен документ. При липса на документална обоснованост при предоставяне на „Картите“ (заредени с парични средства) от търговците на едро на други лица, то разходите за тях не следва да бъдат признати за данъчни цели и с тях се преобразува в увеличение счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар