.
3_1891/11.12.2019 г.
ЗДДФЛ, чл. 3;
ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1, т. 2;
ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 6, т. 10;
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 2;
ЗДДФЛ, чл. 65 – 68;
ЗДДФЛ, чл. 75
ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на средства за стипендии, получени от физическо лице гражданин на Република Македония за обучение в страната
Според изложеното в запитването, физическо лице гражданка на Република Македония през 2014 г. е приета за обучение като чуждестранен студент в Технически университет гр. Г. по международна спогодба за образователен обмен между Република България и Република Македония. От месец октомври 2014 г. лицето започва да получава стипендия в пълен размер, определен за обучение в страната. През м. ноември 2015 г. получава разрешение за постоянно пребиваване в Република България, издадено от МВнР гр. София. При изплащането на стипендията Технически университет гр. Г. удържа данък по ЗДДФЛ.
Във връзка с горното е поставен въпросът законосъобразно ли е удържан данък по ЗДДФЛ и ако не, какъв е редът за неговото възстановяване?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 96/2019 г.) е изразено следното становище:
Съгласно нормата на чл. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени лица са местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон и местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. Определящо значение за данъчното облагане на доходите на физическите лица според българското данъчно законодателство и в частност ЗДДФЛ, е дефинирането им като местни или като чуждестранни за данъчни цели.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. По силата на чл. 4, ал. 2 от същия закон, лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Предвид разпоредбата на ал. 3 на посочения член, периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в страната.
В ЗДДФЛ не са установени специални изисквания за начина и документите, чрез които се удостоверяват периодите на пребиваване в България за целите на цитираните разпоредби. Предвид на това, удостоверяването може да се извърши с всички допустими доказателствени средства по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в т.ч. с декларация от страна на задълженото лице, както и с други документи, които са индикатор за установяване на дните на престой. Предвид статута на лицата обаче следва да се отбележи, че за тези от студентите, които пребивават повече от 183 дни в страната единствено с цел обучение, не е самостоятелен критерий, по силата на който да се приеме, че същите са местни лица. По аналогичен начин следва да се процедира и при доказване дните на престой във връзка с прилагането на съответната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България /чл. 7 от ЗДДФЛ/. Източниците на доходи от Република България са посочени в чл. 8 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т. 10 от ЗДДФЛ от източник в Република България са и доходите от стипендии за обучение в страната и чужбина, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България.
На основание нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат доходите за стипендии за обучение в страната и чужбина, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Окончателният данък за доходите по ал. 1, т. 2 се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. Приложимата данъчна ставка е определена в чл. 46 от същия закон и е в размер на 10 на сто. Окончателният данък се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65 – 68.
По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ данъкът се удържа и внася от предприятието- платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието. Мястото за внасяне на данъци, удържани от платеца на дохода е регламентирано в чл. 66 от закона и това е в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Предприятията – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци /чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ/. Декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието платец в териториалната дирекция на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци /чл. 56 и чл. 57 от ЗДДФЛ/.
Следователно, в настоящия случай, за получените от лицето стипендии са приложими цитираните по-горе законови норми. Това означава, че получените доходи от стипендии са облагаеми по реда на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ с окончателен данък.
Следва да се има предвид, че чуждестранните физически лица могат да получат при поискване от тяхна страна удостоверение за платен данък на основание на чл. 58, ал.1 от ЗДДФЛ. Искането се подава в териториалната дирекция на НАП, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.
С оглед пълнота на изложението следва да се вземе под внимание и разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, съгласно която, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между правителството на Република България и правителството на Република Македония има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица е предвидена в раздел ІІІ на Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Уведомяваме, че компетентността по изготвянето на отговори по тълкуване и прилагане на спогодбите е на Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП.