Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставката на услуга по монтаж на оборудване, извършвана на територията на страната

ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставката на услуга по монтаж на оборудване, извършвана на територията на страната

В Дирекция ОДОП …. постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-97 от 02.05.2019 г., относно данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставката на услуга по монтаж на оборудване, извършвана на територията на страната.
Съгласно изложената фактическа обстановка, на представляваното от Вас юридическо лице му предстои да сключи договор с италианска фирма, която няма обект на територията на страната и е регистрирана по ДДС в Италия – „P“ s.r.l. Италия, за монтаж и инсталация на машини, които са доставени от същата на фирма „…… къмпани“ ЕООД, която е регистрирана по ЗДДС. Същата като получател на стоки с монтаж и инсталация в обекта й – предприятие за преработка на мляко и производство на млечни продукти, находящо се в землището на с. …., община Марица, си е самоначислила данък върху добавената стойност (ДДС) на основание чл.17, ал.4 от ЗДДС с протокол по чл.117 от същия закон.
В тази връзка сте поставили следните въпроси:
1.За извършваната от Вас монтажна услуга на италианската фирма, приложима ли е разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, т.е. мястото на изпълнение на тази доставка е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, а именно Италия?
2.Във връзка с изпълнение на работата по предстоящия договор с италианското дружество закупувате кабели, тръби, колена и други помощни материали и допълнително оборудване, необходимо за монтажа и инсталацията на машините, които са включени в общата стойност на договора. Приложима ли е нормата на чл.128 от ЗДДС, т.е. тези доставки да се третират като съпътстващи основната доставка и следователно, за тях да се прилага режима на чл.21, ал.2 от материалния закон?
3.Имате ли право на данъчен кредит за закупените от дружеството кабели, тръби, колена и други помощни материали, а така също и за допълнителното оборудване, необходимо за монтажа и инсталацията на машините, което ще Ви бъде доставено от „…… Индъстри“ АД, регистрирано по ЗДДС лице?
Към запитването сте приложили копие на проекто – договора с италианската фирма, копие от „Приложение № 1“– от проекто – договора със същата, както и копие от спецификацията за проекто – договор с „…..….. Индъстри“ АД.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното принципно становище:

По първи въпрос:
По смисъла на чл.21, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Тъй като в отправеното от Вас запитване сте посочили, че възложител на монтажната услуга е лице, установено и регистрирано по ДДС на територията на Италия, за целта следва да обърнете внимание на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В Раздел 4 „Място на доставка на услуга“, подраздел 1 „Статут на получателя“ са разгледани доказателствата, с които доставчикът следва да разполага или трябва да получи от получателя на услугата, за да определи дали същият е данъчно задължено лице.
Съгласно чл.18, ал.1 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него има и адрес в съответствие с чл.31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В този случай, мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС и в този смисъл тази доставка на услуга е с място на изпълнение там, където е установен получателят й – територията на съответната държава членка, в конкретния случай – Италия.

По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.128 от Закона за данък върху добавената стойност, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. Предвид това, във връзка с прилагането нормата на чл.128 в конкретния случай на запитването е необходимо да се установи на първо място дали доставката на услугата по монтаж и доставката на материалите се извършва общо при условията на основна със съпътстваща доставка или са налице две отделни доставки със самостоятелно значение. Второто условие за прилагането на чл.128 от закона е плащането и за двете доставки да бъде определено общо.
В конкретната хипотеза на запитването, а именно, доставката на услуга по монтаж с материали от изпълнителя (по приложеното копие на Приложение № 1 към проекто – договора с италианския възложител), следва да се определи характерът на основната доставка и оттам приложимия данъчен режим за третирането й по ЗДДС. Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че съпътстващата доставка на услугата – доставката на помощните материали не трябва да има самостоятелно значение за получателя по доставката, и същият не би сключил въобще въпросната сделка, за да придобие самостоятелно предмета на доставката. Съпътстващата доставка на материалите по конкретния договор за доставката на монтажна услуга, в случая се явява необходимост, допълнение към услугата – основен предмет на договора между представляваното от Вас дружество и получателя в Италия.
Въз основа на изложеното по-горе, считам, че в случая на изложената фактическа обстановка в запитването по отношение на проекто – договора с италианската фирма – получател на монтажната услуга, е приложима разпоредбата на чл.128 от Закона за данък върху добавената стойност по отношение на доставката на монтажна услуга с вложените материали от изпълнителя, още повече, че съгласно изложеното там, е договорена една обща цена и за двете доставки.

По трети въпрос:
Във връзка с правото на приспадане на данъчен кредит от представляваното от Вас юридическо лице за материалите, необходими за извършването на монтажната услуга по проекто – договора с италианския получател и вписани в приложеното копие на Приложение № 1 към същия, в т. ч. и по отношение на оборудването, което ще закупите от „…….. Индъстри“ АД, и което също ще бъде вложено при извършването на монтажните услуги в полза на чуждестранното лице (P“ s.r.l. Италия), Ви обръщам внимание на разпоредбата на чл.69, ал.2 от закона във връзка с прилагането на чл.69, ал.1 от същия закон. Съгласно тази правна норма, лицето има право да приспадне данъкът за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по материалния закон лице, му е доставил или предстои да му доставки, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. За тази цел, следва да се вземе предвид, че доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната, се смятат за облагаеми доставки.
Ето защо, в конкретната фактическа обстановка на горепосоченото запитване, считам, че представляваното от Вас дружество има право да приспадне платения от него данък за закупените материали и оборудване на територията на страната, и вложени при извършването на основната доставка по приложения проекто – договор , а именно, доставката на услуга по монтаж.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар