Изх. № 24-39-151
Дата: 07.11.2019 год.
ЗКПО, чл. 37, ал. 1, т. 1
ОТНОСНО: дата на изискуемост на вземанията на лицата от банка в несъстоятелност във връзка с прилагане на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №24-39-151/17.09.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има вземане (парични средства по банкови сметки) от „………………….“ АД в несъстоятелност.
С Решение № 664/22.04.2015 г. по дело №7549/2014 на …… градски съд е открито производство по несъстоятелност на банката, като е определена началната дата на неплатежоспособността на банката – 06.11.2014 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Кога възниква датата на изискуемостта на вземането, във връзка с прилагането на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от същия закон.
По смисъла на чл. 37 от ЗКПО непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 от с.з. се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 1 – т. 6 от ЗКПО.
Когато преди настъпване на обстоятелство по ал. 1, вземането бъде изпълнено, включително, но не само, чрез плащане, събиране и прихващане, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на изпълнението, по аргумент на чл. 37, ал. 2 от ЗКПО.
Във връзка с изложеното счетоводен разход при обезценка или отписване на вземане като несъбираемо ще бъде признат за данъчни цели едва при настъпване на конкретни обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 37, ал. l, т. 1 от ЗКПО предвижда обратно проявление на данъчната временна разлика, възникнала по реда на чл. 34 от с.з., най-рано в годината, в която е настъпило обстоятелството изтичане на три години за вземания с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземания с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо. Това означава, че за да се приложи чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, от съществено значение е на първо място да се установи наличие на вземане, както и момента, в който същото е станало изискуемо.
Когато вземането е отписано поради наличие на обективни причини и доказателства за това, че е несъбираемо, отчетеният счетоводен разход следва да бъде признат за данъчни цели при условие, че в годината на отписването или в предходна година е настъпило обстоятелство по чл. 37 от ЗКПО. Наличието на вземане предполага съществуване на договорни взаимоотношения между страните, освен ако не произтича от непозволено увреждане.
Съгласно чл. 69 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – задължението е изискуемо веднага с възникването му. Или при правилото без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага с възникването му. Съгласно чл. 69, изр. второ от ЗЗД, ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок. Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва от волята на страните и естеството на задължението.
Производство по несъстоятелност на банка със седалище в България е уредено в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Законът е специален по отношение на ЗЗД, поради което неговите разпоредби имат предимство пред общия закон.
Съгласно чл. 23 от ЗБН всички парични и непарични задължения на банката стават изискуеми от датата на решение на съда по чл. 13, ал. 1 от с.з. В чл. 13, ал. 1, т. 1 до т. 7 от ЗБН е посочено какво съдържа решението, а именно съдът в решението си:
1. обявява неплатежоспособността на банката и определя началната ? дата:
2. открива производство по несъстоятелност на банката:
3. обявява банката в несъстоятелност и прекратява дейността на предприятието ?;
4. прекратява правомощията на органа на банката;
5. постановява обща възбрана и запор върху имуществото на банката;
6. лишава банката от правото да управлява и да се разпорежда с с имуществото, включено в масата на несъстоятелността:
7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
Решението за откриване на производство по несъстоятелност за банка подлежи на незабавно изпълнение от датата на постановяването му. Същото действа по отношение на всички, по аргумент на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗБН.
В глава пета от ЗБН „Предявяване на вземания“ е описан редът за предявяване на вземания на кредиторите пред синдика, като в чл. 63, ал. 1 от ЗБН е посочено, че кредиторите на банката в несъстоятелност предявяват писмено своите вземания пред синдика в срок два месеца от вписването на решението по чл. 13, ал. 1. Списъкът на приетите от синдика вземания се публикува в Търговския регистър.
При определяне на сумите, подлежащи на данъчна регулация, следва да се имат предвид и разпоредбите на Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ). Размерът и обхватът на гаранцията са уредени в чл. 8 и чл. 9 от ЗГВБ. Гарантирани са всички влогове и сметки (депозитни, разплащателни, спестовни, съвместни влогове, такива в полза на трети лица) в левове и чуждестранна валута в размер до 196 000 лв (100 000 евро) във всички банки в България. Държавната гаранция важи за физически и юридически лица (български и чуждестранни). Изключенията, при които не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката, са посочени в чл. 11 от ЗГВБ. С размера на изплатените суми от фонда се намалява размерът на задьлженията на съответната банка към вложителите (чл. 20, ал. 9 от ЗГВБ). За вземанията си над полученото от фонда, вложителите се удовлетворяват от имуществото на банката в съответствие с действащато приложимо законодателство.
Във връзка с гореизложеното, съобразно описаната фактическата обстановка считам, че приложение намира специалният закон (ЗБН), според който изискуемостта на парични и непарични задължения на банката възниква на датата на решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД в несъстоятелност – 22.04.2015 г.
Това означава, че във връзка с прилагането на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО датата на изискуемостта на неудовлетвореното вземане на дружеството също е датата на решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност на банката.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/