Изх. № 08-В-10
Дата:10.11.2011 год.
ЗМДТ, чл. 10, ал. 1
Относно:Деклариране и облагане с данък по ЗМДТ на паркоместа
В отговор на поставения въпрос относно облагане с данък върху недвижимитеимоти на паркоместа, Ви уведомяваме:
Въпросът за начина на деклариране и облагане с данък на местата за паркиране /паркоместа/ е тясно свързан с правния статут на тези обекти. В съдебната и част от нотариалната практика се поддържа становището, според което паркомястото не е недвижима вещ и не следва да е предмет на вещнопрехвърлителни сделки, тъй като не представлява обособена и самостоятелна във вещноправно отношение реална част от имот. Сделките с паркоместа са нищожни поради невъзможен предмет /в този смисъл – решение по гр.дИзх. № 3834/2007 г. на ВКС, решение по гр.дИзх. № 9399/2008 г. на ВРС/.
В хипотезите, в които паркоместата се намират в покрити паркинги и гаражи в сгради, етажна собственост, съдът формира извода, че тези договори конвергират в договори за прехвърляне на идеални части от тези обекти. В общия случай покритите паркинги /гаражи/ не представляват общи части към сградите и с това правният им статут съществено се отличава от този на откритите поземлени имоти, застроени със сгради – етажна собственост. Покритите гаражи /паркинги/ са самостоятелни обекти в етажната собственост и могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки, поради което ВКС счита, че договорите, с които се прехвърлят паркоместа в подземни гаражи, самостоятелни обекти, са действителни за съответните идеални части от гаража /в този смисъл цитираното решение по гр.дИзх. № 3834/2007 г., ВКС /.
За целите на облагането с данък, до нормативното уреждане на въпроса, считаме, чепаркоместата, намиращи се в покрити /подземни и надземни/ паркинги или гаражи,следва да бъдат декларирани като идеални части от паркинга, респ. гаража, за съответните идеални части от тях.
Според чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността «при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите …», а общите частинемогатдасе делят. Иливслучаите,вкоито паркоместата представляват части от поземлените имоти /дворните места, терените/, върху които са построени сгради – етажна собственост, сделките с паркоместа са нищожни и не могат да бъдат конвергирани в друг вид договори.
В съдебната практика не се поддържа и становището, според коетопридобиване на паркоместа при настоящата правна уредба е възможно с отстъпване направо на строеж или учредяване на право на ползване преди строителният предприемач да е започнал да прехвърля обектите в сградата, т.е. преди възникване наетажната собственост /така – Любомир Василев, сп. „Собственост и право”, бр. 12 от 2008 г./. Мотивите на съда накратко се свеждат до следното : .паркомястото не би могло да се квалифицира като строеж, независимо от обстоятелството, че изграждането на открит паркинг предполага да бъде изпълнено своебразно ниско застрояване, трайно прикрепено към земята. Действително понятието „постройка“ се включва в легалната дефиниция за недвижима вещ по чл. 110 от ЗС, но отделното паркомясто не представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Анализът на разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредбата налага извода, че строеж е налице в случаите, когато целият имот се застроява само и единствено с открит паркинг с капацитет от 50 до 100 паркоместа, но не и когато застрояването на паркинга се явява допълващо по смисъла на чл. 43, ал.1 от ЗУТ. .. Правото на строеж е ограничено вещно право върху чужда вещ, поради което може да има за предмет само съществуващ обект на правото. Доколкото паркомястото не представлява такъв обект, договорът за учредяване право на строеж върху него е лишен от предмет. Налага се изводът, че в частта относно паркоместа от №1 до №12, процесният договор за учредяване на право на строеж е с невъзможен предмет, тъй като не съществува като самостоятелен годен обект на правото, нито може да бъде обособен като такъв, което е основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. I-во ЗЗД …”/решение по гр. дИзх. №9399/2008 г. на Варненски районен съд/.
С оглед на казаното в хипотезите на учредяване на право на строеж на паркоместа или прехвърляне на паркоместа, представляващи части от поземлени имоти /дворни места, терени/, върху които са построени сгради – етажна собственост, до нормативното уреждане на въпроса, считаме, че те не следва да бъдат декларирани като самостоятелни обекти или идеални части от поземлените имоти.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’