. 07-00-21
Дата:06.10.2011 год.
ЗМДТ, чл. 21, ал. 1;
ЗУТ, чл. 40
Относно: деклариране и облагане с данък върху недвижимите имоти
по ЗМДТна жилищни по предназначението сиимоти,
използвани като офиси – чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, чл. 40 ЗУТ
В отговор на поставения въпрос относно деклариране и облагане с данък върху недвижимите имоти на жилищни по предназначението си имоти, принадлежащи на предприятия, използвани за административни нужди /офиси/, Ви уведомяваме:
Действащата нормативна уредба не съдържа определения на „жилищни” и „нежилищни имоти”.
Легални определения на “жилище” и “жилищна сграда” са дадени вЗакона за устройство на територията /обн. ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ и издадената на основание на чл. 13, ал. 1 от с.з.Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
По силата на § 5, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ“жилищна сграда” е сграда, предназначена за постоянно обитаване, в която най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ се заема от жилища.
“Жилище“ според определението на т. 30, § 5 от ДР на ЗУТ е “съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди”.
Основните характеристики, определящи един имот като “жилище” са регламентирани в чл. 40, ал. 1 ЗУТ.Изискванията за всяко жилище са:да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
Що се отнася до ЗМДТ, основно правило при оценяване и облагане на недвижими имоти по ЗМДТ е, че то се извършва съгласно предназначението на имотите според одобрения инвестиционен проект и другите строителни книжа, но когато действителното им използване не съответства на предназначението им по архитектурна документация, от значение е фактическото използване. Този принцип на оценяване е залегнал в нормите за данъчна оценка по Приложение № 1 /отм./ и Приложение № 2 към ЗМДТ, но изрично е изразен в чл. 2, ал. 3 от нормите за данъчна оценка по Приложение № 1 /отм./ , съгласно който базисната данъчна стойност за второстепенните стопански сгради …. и други нежилищни сгради за лични нужди, когато се използват според предназначението им, върху терени за жилищно строителство, представлява 60 на сто, а за гаражи – 80 на сто от базисната данъчна стойност за съответната конструкция, а когато не се използват според предназначението им, те се оценяват като съответния вид нежилищни сгради в зависимост от начина на използването им
Видно от цитираните определения и принципи на оценяване недвижими имоти, които принадлежат на предприятия и се използват за трайно задоволяване на жилищни нужди на физически лица, следва да се декларират и облагат по ЗМДТ като жилищни имоти.
Видно от цитираните определения и принципи на оценяване жилищни по своето предназначение имоти /къщи или етажи от къщи, апартаменти/, използвани от предприятия за нежилищни нужди, като офиси, дори и да отговарят на минималните изисквания за „жилище”, формулирани от чл. 40, ал. 1 ЗУТ, не могат да се отнесат към жилищните имоти по смисъла на ЗМДТ, тъй като не се използват за жилищни нужди. Такива недвижими имоти следва да се декларирати облагат като нежилищни /административни/ имоти.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’