Телефон: (02) 9859 3759Факс: (02) 987 7046
5. Изх. № 53-02-19/17.02..2010г.
ЗМДТ чл. 14, ал.1; чл. 17, ал.1 чл. 21, ал.1
относно деклариране на имот – апартамент принадлежащ на предприятие намиращ се в семеен хотел на територията нагр.ХХ , местността „ХХ”, община ХХ изразявамеследното становище:
Според чл. 21, ал.1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно Приложение № 2. В съответствие с това правило, за притежаваните нежилищни имоти предприятията подават декларация по чл.17, ал.1 ЗМДТ, а за жилищните – съответно декларация по чл. 14, ал.1 ЗМДТ.
ЗМДТ не съдържа определения на „жилищни” и„нежилищни имоти”, поради което за изясняване на съдържанието на тези понятия следва да се използват дефиниции, съдържащи се в други нормативни актове.
По силата на § 5, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ „жилищна сграда” е сграда ,предназначена за постоянно обитаване, в която най- малко 60 на сто от нейната разгънатазастроена площ се заема от жилища”.
„Жилище” според определението на т. 30, § 5 от ДР на закона е „съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространственов едно цяло за задоволяване на жилищни нужди”.
Основните характеристики, определящи един имот като „жилище” са регламентирани в чл. 40, ал.1 ЗУТ. Изискванията за всяко жилище са: да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня с тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
В настоящия случай е налице сграда, функционираща като средство за подслон и по- специално като „хотел” по смисъла на чл. 3, ал.3, т. 2 от Закона за туризма, категоризиран по реда на Наредбата за категоризиране на средства за подслон, местата за настаняване и заведенията з0а хранене и развлечения като „апартаментен хотел”. „Хотел” според определението, дадено в т.1.1/І/ ат Приложение № 1 към чл. 1, ал.2 и чл. 11, ал.1 и 4от Наредбата е „общодостъпна сграда или сгради, функционална свързани, с минимум 15 стаи за подслон, в която се предлагат основни и допълнителни туристически услуги, свързани с пребиваването на туристите”. В зависимост от предназначението и спецификата си хотелите се подразделят на спа, уелнес, балнеохотели и пр., като „апартаментния /студиен /хотел” се определя като „средство за подслон, което се състои от апартаменти и /или от студия със съоръжения или обзавеждане за съхраняване, подготовка и консумация на храна”, т. е. апартаментния хотел е средство за подслон, в което са предоставят различни видове туристически услуги. От което следва, че апартаментния хотел не може да бъде определен като „жилищна сграда” по смисъла на т. 29от § 5 от ДР на ЗУТ, тъй като не е предназначен за постоянно обитаване и обектите/апартаментите/, намиращи се в него, не могат да бъдат квалифицирани като „жилища”, тъй като не са предназначени за задоволяване на жилищни нужди.
В подкрепа на казаното ще посочимКласификатора за предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях към Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в който „апартаментният хотел“ е посочен в т. 1 – „сгради за постоянно и временно обитаване“, като се прави ясно разграничаване между жилищните сгради, които са предназначени за постоянно обитаване според цитираното по-горе законово определение и другите сгради за обитаване. Поради тази причина жилищните сгради се обозначават с код, различен от хотелите и апартаментните хотели, общежитията и другите сгради за обитаване.
В тази връзка бихме желали да напомним, че принцип на оценяване и облагане на недвижимите имоти по ЗМДТ е, че то се извършва съгласно предназначението на имотите според одобрения инвестиционен проект и другите строителни книжа, но когато действителното им използване не съответства на предназначението им по архитектурна документация, от значение е фактическото използване. Този принцип на оценяване е залегнал в нормите за данъчна оценка по Приложение № 1 /отм./ и Приложение № 2 към ЗМДТ, но изрично е изразен в чл. 2, ал. 3 от нормите за данъчна оценка по Приложение № 1 /отм./ , съгласно който базисната данъчна стойност за второстепенните стопански сгради . и други нежилищни сгради за лични нужди, когато се използват според предназначението им, върху терени за жилищно строителство, представлява 60 на сто, а за гаражи – 80 на сто от базисната данъчна стойност за съответната конструкция, а когато не се използват според предназначението им, те се оценяват като съответния вид нежилищни сгради в зависимост от начина на използването им.
В заключение, видно от цитираните определения недвижими имоти, принадлежащи на предприятия, включително жилищни по предназначението си имоти като апартаменти и къщи, които функционират като туристически обекти по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Закона за туризма, следва да бъдат декларирани и облагани като нежилищни имоти.
‘