Изх. №94-А-140
Дата:09.06.2012 год.
ЗМДТ, чл. 29;
ЗМДТ, чл. 32, ал. 1.
относно:деклариране на имоти, завещани на
фондация„……..”
В отговор на въпросите, които поставяте в писмото си относно вписването на саморъчно завещание на починалия .. и деклариране на имотите, завещани наФондация …., Ви уведомяваме:
1. За обвяване на саморъчно завещание и издаване на преписи от обявено саморъчно завещание се събират нотариални такси на основание т. 2 и т. 9 отНаредбата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, които се определят върху удостоверявания материален интерес. Удостоверяваният материален интерес в тези случаи се определя като по-високата между пазарната цена на вещта и оценката по § 2 от ДР на ЗННД /чл. 96, ал. 3 ЗННД/. Оценката се определя по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси /§ 2 от ДР на ЗННД/. За недвижимите имоти това е данъчната оценка, определена съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ, т.е. за обявяване на завещанието е необходимо да бъдат издадени удостоверения за данъчни оценки на имотите, предмет на завещанието.
2. По силата на чл. 112, б. “и” от Закона за собствеността и чл. 4, б. “и” от Правилника за вписванията, саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, задължително подлежат на вписване в Службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имот. Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет. За вписването се събира държавна такса по Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията върху цената, по която вече е таксуван актът или документът, като за вещни права върху недвижими имоти таксата се определя върху данъчната оценка на имота по Приложение № 2 към ЗМДТ /чл. 2 от тарифата/.
Принципно вписването на актовете по чл. 4 от Правилника за вписванията има оповестително действие и не е свързано с последици относно валидността на вписвания акт. Според чл. 1 от правилника “Вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в този правилник.“ Вписването прави придобивния акт противопоставим на трети лица. В този смисъл вписването е юридически факт с гражданскоправно значение.Извършеното вписване няма обратно действие. Приобретателят по вписан акт се смята за такъв по отношение на третите лица от момента на вписването.
Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно, в рамките на работния ден, в предназначения за това входящ регистър /чл. 9, ал. 1 от Правилника за вписванията/.
3. Декларация по чл. 32, ал. 1 ЗМДТ се подава в случаите на получени по наследство имущества от наследниците по закон и завещание и от заветниците в шестмесечен срок от откриване на наследството или от узнаването, че наследството е открито- чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ. Декларацията се подава в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната /чл. 32, ал. 1 ЗМДТ/.В декларацията се посочва полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.
Въпросът относно действителността на завещателните разпореждания в полза на фондацията, имащи за предмет недвижими имоти в България и Франция, не е от компетентността на НАП и следва да бъде решен по съдебен ред. Тъй като принципът относно разпределението на доказателствената тежест е, че всяка страна следва да докаже тези релевантни за спора факти, с осъществяването на които свързва изгодни за себе си правни последици, лицата, които в случая черпят права от претендирана недействителност на завещателните разпореждания, т.е. наследниците по закон, следва да докажат наличието на основание за нищожност. Бенефициентите по завещателните разпореждания и по-конкретно фондацията,при условие, че поддържат, че волята на завещателя не е опорочена, следва да подадат декларация по чл. 32 ЗМДТ за облагане с данък върху наследствата за имотите, предмет на завещанието. При евентуално решение на съдебния спор в полза на наследниците по закон, платениятот заветницитеданък върху наследствата ще бъдевъзстановен.
Неподаването или неподаването в срок на декларация по чл. 32 ЗМДТ е свързана с административнонаказателна санкция /чл. 124 ЗМДТ – глоба от 10 до 500 лв./, съответно с начисляване на лихви върху задължението за данък и нямапоследици относно действителносттана завещанието.
4. Приложимият при облагане с данък върху наследствата закон е действащият към момента на откриване на наследството закон. Моментът на откриване на наследството е момента на смъртта на наследодателя /чл. 1 от Закона за наследството/.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от действащия ЗМДТ обявява за облагаеми наследените по закон или завещание имущества на наследодатели – български граждани, които към момента на откриване на наследството се намират в страната или в чужбина, а относно наследодателите – чужди граждани, с данък се облагат само имуществата, намиращи се на териториятана страната.
Законът свързва облагаемите имущества с качеството на наследодателя /не на наследника/ и местонахождението имна територията на страната.
За имуществата в чужбина на наследодатели – български граждани, за които е платен данък върху наследствата в съответната държава, не се дължи данък в България /чл. 38, ал. 1 т. 8 ЗМДТ/.
Спогодбата между Народна Република България и Република Франция за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода /обн. ДВ бр. 41 от 31 май 1988 г./няма за предмет на уреждане отношения, свързани с облагане с данък върху наследствата.
5. Въпросите относно формата, действията ипр.на отказване от наследство в полза на държавата не са от компетентността на органите по приходите на НАП.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘