2_1098 /17.07.2012 г.
чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС
В Дирекция ОУИ е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх. № …..,в което е описана следната фактическа обстановка:
Пълномощник сте на дружество, което се занимава с инженерингови, технически УЕБ услуги и консултации. Дружеството е закупило автомобил на лизинг. Същият не е лек автомобил по смисъла на §1, т.18 от ДР на ЗДДС, тъй като броят на местата, съгласно договора за финансов лизинг е 6+1. Автомобилът ще се използва за административно – управленската дейност на дружеството. Към запитването не прилагате копие от договора за лизинг на автомобил.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1.Възниква ли право на данъчен кредит по фактурите, издавани от Лизингодателя по отделните вноски на лизинговия договор?
2.Възниква ли право на данъчен кредит за консумативите – горива, резервни части и други по поводна експлоатацията на лизинговия автомобил?
При така изложената фактическа обстановка,предвид действащите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ , Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/, изразявам следното принципно становище:
Правото на приспадане на данъчен кредит и доставкитес право на данъчен кредит са регламентирани в разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС.Ограничениятана правото наприспаданена данъчен кредитса изброени в чл. 70 от с.з.
Съгласно чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДСправото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато е придобит или внесен лек автомобил. По смисъла на §1, т.18 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС „лек автомобил” е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. При определяне броя на местата за сядане се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
В случаите, когатое придобит автомобил, който не е „лек автомобил” по см. на т.18 от§ 1 на ДР на ЗДДС, ограниченията на правото на данъчен кредит са свързани с обстоятелствата посочени в т. т. 1-3 и т. 6на чл. 70 от ЗДДС, а именно:
1. Стоките и услугите са предназначениза извършване на освободенидоставки по глава четвърта от закона;
2. Стоките и услугите са предназначениза извършване набезвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическатадейност на лицето;
3. Стокитеили услугите са предназначени за представителниили развлекателни цели.
6.Стоките са отнети в полза на държавата.
Вдействащата нормативна уредбане се съдържа легално определение на понятието „административно – управленска дейност”. Същото следва да бъде тълкувано в общо приетият смисъл като дейностна управителните органи, свързана с организация, контрол и вземанена решения относно дейносттана предприятието. Разглеждайкиуправленската дейносткато неразделна частот икономическата дейност на лицата,съгласно чл. 69, ал. 1от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите наизвършваните от лицата облагаеми доставки, лицатаимат право на приспадане на данъка за стоките и услугите, които доставчик – регистрирано по закона лице им едоставил или начисленият при внос настоки.
‘