КСО: §9 от ПЗР; чл. 9, ал. 3, т. 2; чл. 9, ал. 5; чл. 5, ал. 4; чл. 10, ал. 2, т. 5 от КСО (загл. изм. ДВ бр. 67 от 2003 г.) в редакцията до 2001 г.;
НПОС: чл. 46, ал. 6; чл. 46, ал. 4, т. 9;
КТ: чл. 354, т. 1; чл. 225, ал. 1 и 2;
ОТНОСНО: Дължими осигурителни вноски за лице, чието уволнение е признато за незаконно от компетентните органи, възстановено е на предишната работа, но не му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда.
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” П…….. с вх. № ………./27.06.2019 г., Ви уведомявам за следното:
От изложеното в запитването и приложените към него копия на документи, става ясно, че сте съкратен от работа със заповед от 01.11.1997 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ). С решение № …… от 18.09.2003 г. на ВКС сте възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. С акт за встъпване в длъжност на Ректора на ТУ сте възстановен на работа от 15.10.2003 г., където работите и до момента. Нямате присъдено и изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ, не сте се регистрирал и не сте получавал обезщетение за безработица от Бюрото по труда. До възстановяването Ви на работа има периоди, през които сте работил и сте се осигурявал върху минимален осигурителен доход. Твърдите, че работодателят е отразил решението на съда в трудовата Ви книжка и е анулирал съкращението, но не е подавал данни с декларация образец № 1 за периода от уволнението до възстановяването на работа. Сочите още, че данни с декларация образец № 1 не са подадени за периода след
15 октомври и за м. ноември 2003г., след възстановяването Ви на работа, а посоченият доход за м. декември 2003 г. е сбор от дохода за целия период от 15 октомври до края на декември 2003 г.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Ще се признае ли за трудов и/или осигурителен стаж периодът от уволнението, признато от съда за незаконно, до възстановяването Ви на работа?
2. Дължат ли се осигурителни вноски за този период? Как следва да се внесат и от кого?
3. Погасено ли е задължението на работодателя да подаде данни за осигурителен доход по чл. 9, ал. 3 от КСО и ако не е погасено, кой може да го задължи да предприеме необходимите действия по подаването на данни?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
През периода, посочен в запитването, са действали различни разпоредби относно осигурителните вноски и осигурителния доход, върху който те се правят, за времето на незаконното уволнение.
За времето от 01.11.1997 г. до 01.01.2000 г.:
Съгласно § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
За трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на работа (чл. 354, т. 1 от КТ).
Според чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Когато през времето на незаконното уволнение работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа.
До влизане в сила на КСО (обн. ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г.) периодите на оставане без работа при незаконно уволнение се зачитат за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм. ДВ, бр. 110 от 1999 г.) на основание чл. 82, ал. 1 от правилника за неговото прилагане (ППЗП), който гласи следното: Времето, прекарано вън от работа поради уволнение, което е признато за неправилно от съда, помирителната комисия или администрацията, както и на уволнените поради задържане от властите, срещу които не е възбудено наказателно преследване или възбудено наказателно преследване е било прекратено, или пък са били оправдани, се зачита за трудов стаж от категорията на трудовия стаж преди уволнението.
Нормативно основание за внасяне на осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е разпоредбата на чл. 2, т. 6 от Наредба № 14 за елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения, върху които се правят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (отм. ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г.). В тази разпоредба са изброени изчерпателно обезщетенията, изплащани по реда на КТ, върху които не се правят осигурителни вноски. Тъй като обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ не е изрично посочено в упоменатата разпоредба, то по аргумент на противното се приема, че върху същото се дължат осигурителни вноски.
Размерът на вноските съответства на категорията труд и се внасят само от работодателя, като това време се зачита за трудов стаж. За установен трудов стаж на работници и служители за минало време от тях не се изискват осигурителни вноски (основание чл. 9, ал. 2 от Правилника за прилагане на Дял III от КТ от 1951 г., в сила до 31.12.1999 г.).
На основание чл. 46, ал. 4, т. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е посочено, че времето до 31 декември 1999 г. включително, през което лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 от КСО са били без работа, се зачита за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход, с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по Кодекса на труда.
В чл. 46, ал. 4, т. 9 от НПОС законодателят е разграничил периода на незаконното уволнение до 31.12.1999 г. от периода след това, тъй като при действието на Закона за пенсиите и правилника за неговото прилагане осигурителни вноски се внасят само върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, а за останалия период след изтичане на срока, за който се изплаща обезщетението, осигурителни вноски не се внасят, въпреки че за осигурителен стаж се зачита целият период. Докато за времето след 01.01.2000 г. (при действие на КСО) при пенсиониране се взема предвид доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски (чл. 46, ал. 6 от НПОС), т.е. липсва правна възможност в случаите на незаконно уволнение да бъде зачетен осигурителен стаж без осигурителни вноски.
Предвид изложеното, след като съдът не Ви е присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, работодателят/осигурителят не следва да внася осигурителни вноски за периода от уволнението до 31.12.1999 г. Това време ще се зачете за осигурителен стаж, независимо че не е заплащано обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, и че не са внасяни осигурителни вноски.
На основание Инструкция № 1 от 9 декември 1996 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица за провеждане на държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване (обн. ДВ. бр. 107 от 17.12.1996 г., и отм. ДВ. бр. 14 от 18.02.2000 г.) се подават данни за осигурените лица, включително в случаите на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи. Според становище на Националния осигурителен институт от 2013 г., при некоректно подадени или неподадени данни за периода 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. не следва да се издават задължителни предписания за подаването им. За осигурителен стаж и доход следва да се зачитат представените от осигурените лица документи.
За времето след 01.01.2000 г.:
Съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето, през което лицата са останали без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, се зачита за осигурителен стаж, както следва:
* за периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2001 г. – на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.), в редакцията до 31.12.2001 г.;
* за периода след 1 януари 2002 г. – на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 (посл. изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Кодекса за социално осигуряване, в редакцията след 01.01.2002 г.
За осигурителен стаж се признава целият период, през който лицата са били без работа – от датата на уволнението до възстановяването им на работа.
За времето от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2001 г., ако лицето не е работило при друг работодател, се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя за целия период, признат за осигурителен стаж, върху полученото брутно възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението. Вноските са в размера за фонд “Пенсии”, определен за съответната категория труд.
В случай, че лицето е работило при друг работодател, осигурителни вноски не се дължат от работодателя, извършил неправомерното уволнение. Осигурителният стаж на лицето се зачита при другия работодател в зависимост от категорията на труда, при условията на която е работило при този работодател.
След 1 януари 2002 г., ако лицето не е било осигурявано през периода на незаконното уволнение, осигурителни вноски за сметка на осигурителя се дължат – от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
От 01.01.2002 г. на основание чл. 9, ал. 5 от КСО за лицата, чието уволнение е признато за незаконно от компетентните органи се дължат осигурителни вноски за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (за лицата родени след 31.12.1959 г.). Вноските са изцяло за сметка на работодателя.
След 01.01.2003 г. възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски за периодите на оставане без работа след незаконно уволнение не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. За лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.
За времето, което се зачита за осигурителен стаж на основание на горепосочените разпоредби – чл. 10, ал. 2, т. 5 от КЗОО (в редакцията до 31.12.2001 г.) и чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО (в редакцията след 01.01.2002 г.), не се внасят здравноосигурителни вноски.
В случаите на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, осигурителят (работодателят) следва да представи в компетентната териториална дирекция на НАП декларации съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО за целия период, през който лицето не е работило – от уволнението до възстановяването му на работа. Информацията се подава по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, а за периода до 31.12.2005 г. съгласно Инструкция № 1/11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица.