. 3_1071/27.06.2019 г.
ЗМДТ, чл. 52, т. 1 ;
ЗМДТ, чл. 58, ал. 4;
ДОПК, чл. 128, ал. 1 ;
ДОПК, чл. 129, ал. 1 и 2
Относно: Дължимост на данък върху превозните средства по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за опожарен автомобил и основателност на искане по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за прихващане и възстановяване на надвнесени данъци
В запитването са изложени следните два казуса:
1. Деклариран е лек автомобил през 2002 г., но след 2010 г. не е внесен данък върху превозните средства за него. През 2014 г. е издаден акт за установяване на задължения, с който е прекъсната давността за данъка върху превозните средства. През 2019 г. задълженото лице представя в Областна дирекция на МВР, сектор ,,Пътна полиция“ удостоверение от служба „Пожарна безопасност“, че през 2003 г. лекият автомобил е опожарен. В регистъра автоматизирано закриват партидата на автомобила през месец май 2019 г.
Във връзка с това се поставя въпросът лицето дължи ли данък върху превозните средства за автомобила за всички години след годината на опожаряването, включително до месец май 2019г., когато е закрита партидата от Областна дирекция на МВР и ако не дължи, внесените, но недължими данъци за годините преди 2010 г. следва ли да се прихванат или възстановят?
1. Деклариран е лек автомобил през 2005 г., но след 2010 г. не са внасяни данъци. През 2016 г. по партидата са погасени принудително събрани данъци по Акт за установяване на задължения, издаден през 2014 г., постъпили от НАП.
През 2019 г. е установено чрез КАТ, че автомобилът е продаден още 2005 г. на друг собственик. Партидата е закрита, но платените през 2016 г. задължения се явяват надвнесени. Някои от тях се отнасят за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.
Въпросът, който се поставя е има ли основания по искане на задълженото лице да се направи прихващане или да се възстановят надвнесените данъци върху превозните средства, които са платени през 2016 г., но които се отнасят за периоди 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105/2005 г., посл. изм. ДВ. бр. 17 от 26.02.2019г.) и ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ. бр. 38 от 10.05.2019 г.) е изразено следното становище:
По първия казус:
С данък върху превозните средства се облагат регистрираните за движение в страната превозни средства (чл. 52, т. 1 от ЗМДТ). Цитираната разпоредба обвързва дължимостта на данъка върху превозните средства с тяхната регистрация. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик. Данъчнозадължено лице за всяко регистрирано превозно средство е неговият собственик с оглед чл. 53 от ЗМДТ. Правопораждащ юридически факт за дължимостта на данъка е правото на собственост върху движимата вещ.
С промяната на чл. 58, ал. 4, изречение първо от ЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г., е създадено общо правило, по силата на което облагането на моторните превозни средства се прекратява след прекратяване на регистрацията им за движение и от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Правилото обхваща всички хипотези на прекратяване на регистрацията, независимо дали последната е по искане на собственика или служебно, при наличие на уредените в ЗДП предпоставки. По отношение на излезлите от употреба превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаването им за разкомплектоване, законът предвижда, че данък не се дължи след кумулативното изпълнение на условията, а именно да е прекратена регистрацията на превозното средство и да е представено удостоверение за предаване за разкомплектоване.
ЗМДТ не съдържа специална разпоредба, уреждаща хипотезата на прекратяване на облагането на опожарени превозни средства. В Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. на министъра на вътрешните работи, за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (наредбата), е регламентиран ред за прекратяване на регистрацията на превозните средства, осъществяването на който води до прекратяване на данъчното облагане. По силата на чл. 18 от наредбата регистрацията на превозно средство се прекратява с писмено заявление от собственика или служебно. С нормата на чл. 18а са регламентирани случаите, когато регистрацията се прекратява с писмено заявление от собственика, като сред тях е хипотезата на унищожено при пожар превозно средство.
Съгласно изложената фактическа обстановка в писменото запитване лицето е предприело действия по прекратяване на регистрацията на автомобила през 2019 г., като е представило в Областна дирекция на МВР, сектор ,,Пътна полиция“ удостоверение от служба „Пожарна безопасност“, че през 2003 г. лекият автомобил е опожарен. В запитването не е посочено собственикът на автомобила да е представил други документи, доказващи степента на щетите, настъпили по автомобила вследствие на пожара, бил ли е годен за употреба след инцидента, разкомплектован ли е бил, съставени ли са протоколи от застрахователи и др. В случая безспорен факт е, че задълженото лице е упражнило правото си по чл. 18 от наредбата едва през 2019 г. В тази връзка е важно да се отбележи, че прекратяването на регистрацията на дадено превозно средство е правна възможност, упражняването на която зависи единствено и само от собственика на това превозно средство. Неизползването на тази възможност по чл. 18, т.1 от наредбата води до продължаване на данъчното облагане, тъй като прекратяването на регистрацията на превозните средства е законово възприето като правопогасяващ факт относно това облагане. Предвид това и при положение, че липсват други доказателства и данни относно настъпилия инцидент, променящи фактическата обстановка, с оглед бездействието на собственика на автомобила облагането на това МПС с данък върху превозните средства следва да бъде преустановено след прекратяване на регистрацията му, а именно от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията.
По втория казус:
По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители (чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ).
Разпоредбите на чл. 128 и 129 от ДОПК уреждат реда за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски.
На основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП.
Видно от цитираната разпоредба, подлежащи на прихващане или възстановяване суми за данъци са тези, които са недължимо платени или събрани от органите по приходите, респективно от служителите на общинската администрация. Възстановяването на суми за данъци предполага, че същите са внесени без правно основание, т.е. са недължимо платени. Преценката относно дължимостта им, се осъществява от служителите на общинската администрация на съответната община, в която са направени.
Според изложеното в запитването, през 2016 г. по партидата на лицето за лекия автомобил, вследствие на проведено производство по принудително събиране от НАП са постъпили суми за данък върху превозните средства, определени с Акт за установяване на задължения, издаден през 2014 г. В запитването е посочено, че така събраните суми са надвнесени, поради което настоящото становище е изготвено при допускане, че служителите от общината са установили, че същите са недължимо внесени/събрани.
При положение, че събраните през 2016 г. задължения се явяват недължимо внесени/събрани, то на основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК същите подлежат на прихващане или възстановяване.
Обръщаме внимание, че на първо място в хода на производство по реда на чл. 128-129 от ДОПК е необходимо да бъдат изследвани процесуалните предпоставки за разглеждане на искането съобразно регламента на чл. 129 от ДОПК. На следващо място трябва да бъде извършена преценка за наличие на материалното право на вземане на лицето съобразно правилата на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Процедурата по прихващането или възстановяването е регламентирана в разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. В конкретния случай, преклузивният срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК следва да се брои, считано от 1 януари на годината, следваща годината на внасянето/събирането на тези недължими вноски за данък върху превозните средства.
Следващият важен аспект, на който трябва да се обърне внимание е, че вземанията на задължените лица от държавата или общините представляват частноправни вземания, поради което същите се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 110 от ЗЗД). Изтичането на давностния срок погасява възможността на лицето да търси вземането си по принудителен ред, т.е. прави искането за прихващане и възстановяване неоснователно. С оглед на конкретната фактическа обстановка следва да се има предвид, че погасителната давност за възстановяването на недължимо внесените/събрани вноски за данък върху превозните средства, започва да тече от датата на внасянето/събирането им.
В обобщение на горното, в случая независимо от факта, че недължимо платените суми за данък върху превозните средства касаят периоди 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013г., тъй като същите са принудително събрани през 2016 г., то преклузивният срок за прихващане и/или възстановяване по чл. 129, ал. 1 от ДОПК и давностният срок по чл.110 от ЗЗД не са изтекли, което означава, че искането, подадено от задълженото лице, се явява процесуално допустимо с оглед посочената по-горе нормативна уредба на ДОПК и е подадено в срока по ЗЗД.
По силата на чл. 129, ал. 2 от ДОПК след постъпване на искането може да се възложи извършването на ревизия или проверка като преценката за това е в компетентността на съответния служител в общинската администрация, но е необходимо да бъде съобразен преклузивният срок по чл. 109 от същия кодекс. Наличието на основание за възстановяване или прихващане се преценява от органа, на когото е възложено производството.