2_1312/22.08.2012г. ЗДДС – чл.21, чл.96 ППЗДДС – чл.113, ал.2 ЗДДФЛ – чл. 29, ал.1, т. 3, чл.43, ал.6 КСО – чл.4, ал.3, т.5, чл.127, чл.157 от КСО ЗЗО – чл.40, ал.1, т.3 От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че Вие имате сключен договор за предоставяне на рекламни услуги – публикуване на реклама на сайт, като на това основание сте регистриран по чл.97а от ЗДДС. Не сте регистриран в регистър БУЛСТАТ. Въпросите, които поставяте са: Подлежите ли на осигуряване и авансово удържане на данък върху доходите и на какво основание? Трябва ли да подадете декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице? Следва ли да подавате текущо декларация обр.1? На какво основание да бъдете здравноосигурен? Ако имате други клиенти извън ЕС, трябва ли да ги включвате в дневника за продажби и да ги декларирате по ЗДДС? Необходимо ли е да следите оборота от тази Ви дейност дали надвишава 50 000лв. и ако го надвиши, следва ли да се регистрирате на това основание по ЗДДС? На последната дата от всеки месец разбирате каква е сумата на дохода Ви за конкретния месец от справка, издадена от клиента Ви. Електронните услуги извършени през м.май се получават като доход на 25 юли. Възможно е посочените в справката суми да имат разлика при получаването до 100 евро. Коя е датата на данъчното събитие в този случай и коя сума е доход – сумата по справка или тази, която реално получавате? С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище: По отношение на осигурителното законодателство: Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство(чл.4, ал.4 от КСО). Осигурителните вноски за тези лица се дължат за периода, през който е упражнявана трудова дейност, в качеството им като упражняващи свободна професия и се внасят по реда определен в чл.6, ал.7 и ал.8 от КСО. Конкретизиране на групите лица, които попадат в тази категория – упражняващи свободна професия е направено в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл.1, ал.5 от НООСЛБГРЧМЛ за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация се считат тези, които упражняват дейност: 1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители, лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други; 2. като плащат патентен данък и не са еднолични търговци; 3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2. Лицата, родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО /чл.127, ал.1 от КСО/. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл.9, ал.6 и 7 и §9, ал.2 и 3. Самоосигурените лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка. На основание чл.40, ал.1 т.2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ здравноосигурителната вноска на лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО. Лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2, във връзка с чл.6, ал.7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ). По силата на чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7 – дневен срок от настъпване на обстоятелството. За самоосигуряващите се лица съществува и задължение да представят в компетентната териториална дирекция на НАП, данни по чл.5, ал.4 от КСО /Декларация обр.№1 и №6/, съгласно Наредба Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица. От горецитираното следва извода, че тъй като Вие към настоящия момент не сте регистриран като лице упражняващо свободна професия по см. на чл.1, ал.5 от НООСЛБГРЧМЛ, за Вас е неприложим редът на осигуряване визиран в чл.4, ал.3, т.1 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО. Вие не сте самоосигуряващо се лице и нямате задължение да подавате задължителните за тази категория лица декларации, а именно – декларация по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ и декларации обр.№1 и №6. Когато лицето не се е вписано като упражняващо свободна професия в регистър БУЛСТАТ, дейността на това лице следва да се третира като работа без трудово правоотношение. На основание чл.4, ал.3, т.5 от КСО лицето, полагащо труд без трудово правоотношение, което не е осигурено на друго основание през съответния месец и получава месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. В тези случаи задължителните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване се внасят от възложителя на работата, който изплаща възнаграждението, по реда на чл.4, ал.3, т.5, във вр. с чл.6, ал.3 от КСО, чл.127 от КСО във вр. с чл.157 от КСО, и чл.40, ал.1, т.3 от ЗЗО. Следва да се има в предвид, че по отношение на лица, граждани на държави-членки на Европейския съюз се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Въведено е с разпоредбите на чл.11(3)(а) от Регламент № 883/2004. В хипотезата, в която лице пребивава по смисъла на Регламент № 883/2004 на територията на държавата–членка (България), чийто гражданин е и полага труда си на територията на същата държава, но за работодател от друга държава – членка (Ирландия), въпреки че лицето не пресича граници на държави–членки, се прилагат регламентите за координация на системите за социална сигурност, тъй като е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят на лицето е установен на територията на друга държава–членка. Работодателите/осигурителите, установени на територията на държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Тези осигурители могат да се договорят с лице, за което е определено като приложимо българското законодателство да изпълнява от свое име задълженията на осигурителя по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването (основание чл.21(2) от Р№ 987/2009). Ако е налице такава договореност, работодателят/възложителят следва да уведоми за това компетентната институция на тази държава – членка. Той съгласно чл.14 от ДОПК има качеството на задължено лице и ако не отговаря на условията на чл.3 от Закона за регистър БУЛСТАТ и не подлежи на задължителна регистрация по силата на този закон, на основание чл.84, ал.3 от ДОПК ще му бъде издаден служебен номер от компетентната ТД на НАП. Последната се определя по реда на чл.8 от ДОПК. По отношение на данъчното законодателство: Закона за данъците върху доходите на физическите лица: Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, като реда на данъчното облагане е в зависимост от вида на конкретния доход. Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. Кога се счита за придобит един доход е указано в чл. 11 от ЗДДФЛ. Съгласно неговата алинея 1 точки 1 и 2, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на: плащането – при плащане в брой; заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане. При определяне на облагаемия доход от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон се прилага разпоредбата на чл.29 от ЗДДФЛ. В тези случаи, облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с определен процент разходи за дейността. На основание чл. 29, ал.1, т. 3 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто. По смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия: а) осъществяват за своя сметка професионална дейност; б) не са регистрирани като еднолични търговци; в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО. Предвид цитираната разпоредба, тъй като Вие към настоящия момент не сте регистриран като лице упражняващо свободна професия по см. на чл.1, ал.5 от НООСЛБГРЧМЛ, не сте самоосигуряващо се лице по см. на КСО, то получаваното от Вас възнаграждение няма характер на доход от упражняване на свободна професия. Легалното определение на понятието „извънтрудови правоотношения” е дадено в § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ, според което извънтрудови правоотношения, по смисъла на този закон, са: – правоотношенията, които не могат да се определят като трудови правоотношения; – правоотношенията, които не могат да се определят като правоотношения с лица упражняващи занаят или свободна професия, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец. Следователно, тъй като упоменатите в запитването Ви доходи не са от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, нито от упражняване на свободна професия по §1, т. 29 от ДР на закона, същите биха могли да се квалифицират като доходи от извънтрудови правоотношения на физическо лице, което не е едноличен търговец. Ако лицето няма качество на самоосигуряващо се лице авансовият данък за доходите от стопанска дейност се определя върху разликата между облагаемият доход и удържаните задължителни осигурителни вноски /чл.43, ал.1 от ЗДДФЛ/. На основание чл.43, ал.4 от ЗДДФЛ размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода /чл.43, ал.6 от ЗДДФЛ/. Данъкът по чл.43, ал.3 се внася в сроковете и по реда на чл.65-68 ЗДДФЛ. На основание чл.67, ал.1 от ЗДДФЛ когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43, 44 и 46 се внася от лицето, придобило дохода, до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. На основание чл.50, ал. 1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл.29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице /чл. 30 от ЗДДФЛ/. Следва да имате в предвид разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ, съгласно която когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Закона за данък върху добавената стойност: Разпоредбата на чл.113, ал.2 от Правилника за приложение на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/ въвежда задължение за регистрираните на основание чл.97а от ЗДДС лица да отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната. Задължение за регистрация по ЗДДС възниква за всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. В облагаемият оборот, съгласно ал.2 на чл.96 от ЗДДС се включва сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46; 3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47. Предвид разпоредбата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3. По смисъла на чл.12 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице по този закон и с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен случаите, в които този закон предвижда друго. Следва да имате предвид, че за целите на задължителната регистрация по ЗДДС доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка на ЕС, както и тези с място на изпълнение извън Европейския съюз не попадат в кръга на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от закона и не участват при формиране на облагаем оборот по чл.96, ал.2 от закона. Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ бр.95 от 01.12.2009 год./ са въведени нови правила относно мястото на изпълнение на доставките на услуги. От 01.01.2010 год. мястото на изпълнение при доставка на услуги се определя в зависимост от статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и от установяването на получателя на услугата. Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДДС предвижда, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика. Ако получател по доставките на рекламни услуги е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставките ще се определи по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение, ще е мястото където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. Ако получател на услугите е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен ад?
Становища на НАП