2_796/17.06.2013г.
ЗКПО – чл.10;
ЗКПО – чл.26, т.2;
ЗСч – чл.4, ал.3;
ЗСч – чл.7
Относно: Документална обоснованост на разходи за магистрални такси, винетки, паркинги, такси за преминаване но мост и др. при транспортна дейност.
Предприятието Ви осъществява дейност по транспорт и спедиция на товари. Във връзка с транспортната дейност извършвате разходи за пътни такси, такси за преминаване на мостове и др., срещу които получавате фискални бонове или квитанции. В не всички документи е посочен номера на автомобила, ползвал съответната услуга. Тези разходи формират за Вас сериозно счетоводно перо.
Приложили сте към запитването копия на подобни документи.
Във връзка с горното поставятевъпрос дали се признават за данъчни цели разходи, подкрепени с документи, в които липсва информация.
Съобразно нормативната уредба, действаща към момента и фактическата обстановка, изложена в него, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството /ЗСч/ предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл.7 от ЗСч . Този закон има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставител на документите са български предприятия, но не и за тези, които са извън територията на страната.
Последното обаче не отменя необходимостта от наличието на първичен документ, доказващ ползването на съответната услуга /магистрална такса, паркинг, винетка, такса за преминаване на мост и др./, който да съдържа достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др.
Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция.
За данъчни цели признаването на разходите се основава на документалната им обоснованост.
Понятието „документална обоснованост” е дефинирано в чл.10 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. По силата на ал.1 от същата правна норма, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В сила от 01.01.2007г., съгласно чл.10, ал.2 от ЗКПО, документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
В контекста на коментираното дотук считаме, че разходите, заплатени в чужбина, могат да бъдат признати за данъчни цели независимо, че документите, с които са отчетени не съдържат цялата изискуема информация по ЗСч. Това е допустимо, ако са налице надлежно оформени заповеди за командировки, пътни листи, пътни книжки, сключени договори с чуждестранните контрагенти, разменена кореспонденция, количество/обем на превозения товар и др.документи, които да удостоверяват участието на автомобила по конкретна дестинация при извършване дейността на дружеството и целта, за която е използван. При липсата на друга допълнителна информация, обосноваваща заплащането на подобен род разходи, същите няма да се считатза документално обосновани и няма да бъдат признати за данъчни цели.
Счетоводни разходи, които не са документално обосновани, не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводният финансов резултат по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО.
Следва да имате предвид, че законосъобразното отразяване на счетоводните разходи в отчета за дейността на дружеството подлежи на последващ данъчен контрол по смисъла на чл.110 от ДОПК чрез извършване на ревизии и проверки от органите по приходите.
‘