документалната обоснованост на разходите. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на

Изх. №53-00-235/23.10. 2017 г.
ЗКПО – чл. 33
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-235/04.10.2017 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството осъществява транспортна дейност – услуги със собствени и наети товарни коли над 12 тона в страната и в чужбина. Пътните такси в чужбина се плащат в евро, а документите за тях са на езика на съответната страна.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да бъдат отчетени разходите за командировка на шофьорите, как да бъдат оформени командировъчните документи, съответно с какви документи се отчитат тези разходи?
2. Как следва да бъдат отчетени документите за пътни такси, получени в чужбина, следва ли да бъдат преведени на български език?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица са регламентирани с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ)(обн. ДВ бр. 50/2004 г., посл. изм. ДВ бр. 2/2017 г.). Наредбата е издадена на основание чл. 215 във връзка с чл. 121 от Кодекса на труда (КТ) и се прилага за лицата, които се намират в служебни или трудови правоотношения с ведомствата и предприятията (§3 от ПЗР на НСКСЧ).
Командироването в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед, издадена от ръководителя на предприятието (чл. 5 от НСКСЧ). Командировъчните пари на персонала на транспортните средства са уредени в раздел ІVна НСКСЧ. Най-общо, ръководителят на предприятието определя обезщетението при командироване за командировъчни пари в минимално установените от издадената на основание
чл. 215 от КТ НСКСЧ, които за шофьорите (персонала на сухоземни транспортни средства) са съгласно приложение №3. Според чл. 35 от НСКСЧ средствата за командировки се утвърждават от ръководителя на предприятието или от упълномощено от него длъжностно лице, като отчетността и контролът се осъществяват съобразно разпоредбите на раздел V от наредбата.
За целите на корпоративното подоходно облагане разходите за командировки (пътни, дневни, квартирни и други) се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица. Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, където са изброени две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
1. пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
2. физическите лица, извършили пътуването и престоят, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Освен изискванията, регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата разпоредба на чл. 10 от ЗКПО относно документалната обоснованост на разходите. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция (чл. 10, ал. 3 от ЗКПО).
Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка, вкл. за паркинг, гориво, пътни такси.
Освен посочените аргументи, предвид териториалният обхват на действие в България на ЗСч, неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставители на документите са български предприятия, поради което търговците, установени на територията на друга държава, не са задължени да издават първични счетоводни документи, съобразени с изискванията на действащото в Република България законодателство. Следователно, документи, издадени от чуждестранни лица, които не са предприятия според ЗСч, е допустимо да не съдържат изискуемите реквизити по този закон, като в тези случаи данъчно задълженото лице получател следва да е в състояние да докаже реалността на доставката.
Съгласно чл. 5 от ЗСч, когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, левовата ? равностойност се определя, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс на Българска народна банка към датата на сделката. Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон. Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където е регламентирано, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Съобразявайки изложеното горе считам, че щом полученият в чужбина документ за пътна такса отразява варно стопанската операция, отговаря на критериите за документална обоснованост по смисъла на ЗСч, документираният с този документ разход се признава за данъчни цели, независимо дали документът е преведен на български език.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар