3_2508/03.08.2012г.
ЗДДС, чл.118, ал.1;
Н-18/2006 г. на МФ, чл. 3, ал. 1
Н-18/2006 г. на МФ, чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 3;
Н-18/2006 г. на МФ, чл. 33, ал. 1;
Н-18/2006 г. на МФ, чл. 39, ал. 1 и ал. 5;
Относно: Документиране и отчитане на извършените продажби по реда на Наредба №Н-18/2006г. на МФ
Според изложеното в запитването основната дейност на дружеството е техническо обслужване и ремонт на автомобили. Дейността се извършва в специализирана работилница, която работи с определено работно време. Отчитането чрез фискално устройство на извършените продажби се осъществява лично от собственика на дружеството, като понякога плащанията се извършват извън работно време, а в други случаи той издава фактури и касови бележки и ги носи в офисите на клиентите, където се осъществява и плащането.
Във връзка с гореизложеното се поставят следните въпроси:
1.Нарушават ли се изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. при отчитане на продажбите на извършените услуги след приключване на работния ден?
2.Нарушават ли се изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. при издаване на фактури и касови бележки, които впоследствие се носят в офисите на клиентите, но в момента на фактурирането и издаването на фискалните бонове в касата на ФУ тези пари не са налични, а плащането се получава по – късно, при предоставяне на фактурите?
3.Възможно ли е да се отпечатва повече от един дневен отчет, като се има предвид, че във фирмата не се работи на смени, но въпреки това някои продажби може да се извършат след отпечатване на дневния отчет и тогава се налага отпечатването на втори дневен отчет?
4.Предвид изложеното във фактическата обстановка, възможно ли е дневните отчети да се отпечатват след приключване на работното време?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, обн. ДВ бр.106 от 27 декември 2006г., посл. изм. ДВ бр. 27 от 03.04.2012 г., в сила от от 03.04.2012 г.) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.99 от 16.12.2011г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
На основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС „търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ указва, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. На основание чл. 25, ал. 3 от наредбата фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Видно от горецитираната нормативна уредба лицата, извършващи продажби на стоки или услуги, при които плащането се извършва в брой, задължително следва да ги регистрират и отчитат чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Същевременно в наредбата няма регламентирано изискване лицата да отчитат извършваните продажби само в рамките на определеното работното време на търговския обект. Предвид това, отчитането на продажби, извършени след изтичането на работното време на обекта, не представлява нарушение на Наредбата.
По отношение на втория поставен въпрос следва да се имат предвид горецитираните разпоредби на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, които вменяват задължението на продавача да отчита извършената продажба на стока или услуга, като издава фискалната касова бележка при извършване на плащането от клиента. Регистрирането на извършена продажба, при която в касата не постъпват пари ще доведе до разлика в данните за касовата наличност, отчетени и запаметени от ФУ и реалната налична сума в касата на апарата, т.е. в касата ще има по – малко пари, отколкото са отчетени. Подобни разлики са допустими само ако същите са отчетени по реда на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно тази норма извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно въведени“ или “служебно изведени“ суми.
Изключение от горното правило е предвидено в чл. 25, ал. 2 от Наредбата. В тази норма е постановено, че при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. Предвид характера на извършваната от дружеството дейност, която е описана във фактическата обстановка на запитването, а именно техническо обслужване и ремонт на автомобили, считаме, че същата не е съотносима с дадената в§ 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006г. дефиниция за “разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
С оглед на гореизложеното, наложената в дружеството практика, свързана с регистрирането на продажби, при които паричните средства не постъпват в касата на ФУ в момента на осъществяването им, а в един по – късен момент, е в несъответствие с изискванията на чл. 33, ал. 1 и чл. 25, ал. 3 във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
На следващо място следва да се посочи, че редът и начинът на отчитане на реализираните от лицата обороти е уреден в глава пета – „Отчетност на оборотите от извършени продажби” от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006г. В чл. 39, ал. 1 от наредбата е регламентирано задължението на лицето по чл. 3 да отпечатва пълен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Съгласно новата ал. 2 на същия член, данните от дневния финансов отчет с нулиране се записват в данъчния терминал ( ДТ ) на ФУ. Данъчният терминал служи за предаване на горните данни от ДТ към НАП по дистанционна връзка чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор ( нова ал. 3).
Изискването за водене на книгата за дневни финансови отчети и начинът на воденето и’ са регламентирани в чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно тази правна норма лицето по чл. 3 съхранява отчетите по ал. 1 в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко ФУ и съдържаща страници за всеки календарен ден. На първа страница на книгата се отразяват данните на лицето по чл. 3, наименованието и адресът на търговския обект, описват се кочаните с касови бележки и данни от въвеждане в експлоатация, индивидуалните номера на ФУ, както и промените на данните в деня на настъпване. Книгата се съхранява в търговския обект.
В случай, че се извърши продажби след отпечатването на дневния финансов отчет, с оглед вмененотозадължение в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 3, ал.1, чл. 25, ал.1 и ал. 3 от наредбата, тази продажба трябва да се отчете чрез фискалното устройство. След отчитането и, при положение, че не се очаква да бъдат извършени други продажби, следва да се отпечата втори пълен финансов отчет, като същият се приложи на страницата за съответния календарен ден в книгата за дневни финансови отчети, който да се съхранява наред с първия. Необходимо е обаче да се отбележи, че следва дейността да се организирапо такъв начин, гарантиращ стриктно изпълнение на задълженията по наредбата.
По отношение на четвъртия поставен въпрос в Наредба № Н-18/2006 г.на МФ не са разписани ограничения, предвиждащи отпечатването на дневния финансов отчет за извършените през деня продажби да бъде осъществено в рамките на приетото работно време на обекта, с оглед на което издаването на отчети след приключване на работния ден не представлява нарушение на нормативните правила, разписани в наредбата.