ОТНОСНО: Документиране на доставки на услуги с получател, лице, установено на територията на трета страна
В Дирекция ОДОП …. постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-88 от 17.04.2018 г. относно документирането на услуги, клиент по които е компания с място на изпълнение извън територията на Европейския съюз.
Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка, на представляваното от Вас дружество предстои регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. Предметът на дейност на фирмата е предоставяне на консултантски услуги, свързани с оценки и технически предложения, както и услуги, свързани с търговско посредничество във връзка с търгове, организирани за доставки към военни бази на САЩ в Ирак. Клиентът по доставките на услугите е компания с място на стопанска дейност извън Република България, и е регистрирана в Обединените Арабски Емирства в територия с преференциален данъчен режим (офшорна зона) според сертификата си за регистрация, и е свързано лице с доставчика.
Поставен е следният въпрос:
Следва ли във фактурата, издавана към горепосочения клиент, регистриран в територия с преференциален данъчен режим да се начислява данък върху добавената стойност и, ако не трябва, какво следва да се отрази във фактурата, и в кои колони на справката – декларация да бъде отразена тя?
В отговор на поставения от Вас въпрос и изложеното в запитването, съгласно действащата нормативна уредба по прилагането на данъчното законодателство в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното принципно становище.
За целите на данъчното третиране на доставките на услуги по Закона за данък върху добавената стойност е от значение конкретния вид на доставката, както и определянето статута на получателя.
Във връзка с гореизложеното, Ви обръщам внимание на следното:
По смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независимата икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Изключението от горното правила е нормата е чл.21, ал.2 от материалния закон, в случаите, в които получателят по доставките е данъчно задължено лице. По силата на цитираната правна норма, мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото където същият е установил независимата си икономическа дейност. Когато същите услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) ) 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което, Вие като доставчик следва да се съобразите с него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в Регламента са установени доказателства, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни, в зависимост от това, къде е установен получателят по доставката – на територията на Европейската общност или извън нея.
Когато получателят на услугите е установен извън Общността, както е във Вашия случай – на територията на Обединените Арабски Емирства, в чл.18, ал.3 на Раздел IV „Място на доставка на услуги“, Подраздел I „Статут на получателя“ от цитирания по-горе Регламент, са разписани две хипотези, при чието наличие доставчикът може да смята, че контрагентът му има статут на данъчно задължено лице, освен ако не разполага с информация за противното.
Първата от хипотезите предвижда доставчикът да е получил от получателя на услугата удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, което да потвърждава, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 85/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки, в областта на данъците върху оборота, правила за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността.
Втората хипотеза урежда случаи, при които получателят на услугата не представя горепосоченото удостоверение. Тогава доставчикът следва да приеме, че получателят е данъчно задължено лице, ако:
-разполага с идентификационен номер по ДДС, или подобен номер, изпълняващ същата функция, издаден от държавата по установяване на получателя и използван за идентифициране на данъчно задълженото лице; или
-разполага с всяко друго доказателство за това, че неговия клиент е данъчно задължено лице, като извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В случай, че получателят по доставката на услугата (компанията, установена на територията на ОАЕ) предостави някой от изброените по-горе документи, следва да се приеме, че същият ще удостовери статута си на „данъчно задължено лице“ и в този смисъл, за Вас ще са приложими разпоредбите на чл.21, ал.2 от ЗДДС при определяне мястото на изпълнение на доставката, а именно, това ще е територията на страната, където е установен клиентът Ви. На основание чл.86, ал.3 от материалния закон, в тази хипотеза, данък върху добавената стойност не следва да се начислява от доставчика, тъй като доставката е с място на изпълнение извън територията на страната. В издадения от Вашето дружество данъчен документ – фактура за доставката на услугите, като основание за неначисляване на данъка следва да посочите текста „обратно начисляване – чл.86, ал.3 във вр. с 21, ал.2 от ЗДДС“ . Стойността на данъчната основа по доставката следва да намери отражение в кл.18 на справката – декларация за съответния данъчен период.
В хипотезата, при която Вашият клиент не представи някой от посочените документи, описани по-горе, същият ще има статут на данъчно незадължено лице. Предвид обстоятелството, че във фактическата обстановка на запитването сте посочили, че предмет на доставката са консултантски услуги, свързани с оценки и технически предложения, в случай, при който те са предоставени на данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на тези доставки следва да се определи по реда на чл.21, ал.5 от ЗДДС. Това е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване. На основание чл.86, ал.3 от закона, и в тази хипотеза, данък върху добавената стойност не следва да се начислява от доставчика, тъй като доставката е с място на изпълнение извън територията на страната, извън територията на ЕС. Стойността на данъчната основа по доставката следва да намери отражение отново в кл.18 на справката – декларация.
Във връзка с изложеното по-горе, Ви обръщам внимание и на следното:
Законът за данъка върху добавената стойност предвижда изключения от общите правила за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги. Същите са регламентирани с текстовете на чл.21, ал.4 от материалния закон. Тъй като в цитираното по-горе запитване сте определили вида на предоставяните от българското данъчно задължено лице услуги по-общо, в случай, че същите попадат в посочените изключения на същата алинея, за данъчното им третиране следва да се съобразите с разписаните там законови изисквания.
Настоящото запитване е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.