Относно: Документиране на глоба по реда на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството е официален вносител на стоки за дома и кухнята на известен френски производител и има сключени договори за доставка на стоки с почти всички големи вериги и хипермаркети, в това число и “ББ” ЕООД. В началото на 2011 г. поради техническа невъзможност по една от изпратените поръчки не беше доставена стока. Въз основа на договор от 07.04.2011 г. “ББ” ЕООД издава фактура с основание “глоба недоставени количества” с данъчна основа 5000 лв. и ДДС – 1000 лв.
Зададени са следните въпроси:
1. Как следва да се приложи чл. 26, ал. 2 изречение последно от ЗДДС и следва ли глобата да се счита за доставка, при условие, че чл. 2 от ЗДДС категорично уточнява обектите на облагане?
2. Възможно ли е глобата да формира данъчна основа, при условие, че липсва извършване на каквато й да е доставка, към която същата следва да бъде добавена?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка и липсата на приложен договор към запитването, изразяваме следното принципно становище:
Данъчното третиране на лихвите и неустойките в ЗДДС е регламентирано в разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от закона и чл. 84 от ППЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
В практиката се разграничават няколко вида лихви и неустойки и за да се определи дали съответната сума следва да се включи в данъчната основа е необходимо да се извърши преценка относно характера на лихвата.
По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер.
С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
Лихвите и неустойките със санкционен характер са тези, които са уговорени между страните като допълнителна санкция, а именно, в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация. На основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа.
Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Според чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
В случаите на разваляне на конкретен договор, уговорените между страните неустойки не са основа за начисляване на данък върху добавената стойност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от същия закон.
Предвид гореизложеното, при условие, че се касае за неустойка с обезщетителен характер по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС за документирането й не се издава данъчен документ, а същата се документират с издаване на документ, удостоверяващплащането.
‘