3_2394/15.08.2011г.
ЗДДС, чл.113
ЗДДС, чл.115
Относно: документиране на извършена доставка, за която е получено авансово плащане съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването във връзка с доставка на територията на страната е издадена фактура за полученото авансово плащане за същата. Предвид посоченото се поставят следните въпроси:
1. При осъществяване на доставката и получаване на стоката какъв документ следва да се издаде – дебитно известие към авансовата фактура или фактура?
2. При издаден грешен документ (дебитно известие или фактура) какъв е начинът за корекция и евентуални последици?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС(обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г.) изразяваме следнотостановище:
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице-доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получено авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане- не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл.113, ал.4 от закона.
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл.25, ал.7 от закона, съгласно която когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал.2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е в размера на извършеното плащане.
Съгласно чл. 79, ал. 8 от ППЗДДС при настъпване на данъчното събитие на доставката може да не се издава фактура в случаите, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за които вече са издадени фактури при получаването им.
С тази разпоредба се въвежда отклонение от общия принцип на чл.113 на ЗДДС, че всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от същия закон, както и че фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Посочената разпоредба има диспозитивен характер, поради което няма пречка при възникване на данъчното събитие и при наличие на визираните в чл. 79, ал.8 от ППЗДДС условия да бъде издаденафактура, съдържаща информация за количеството и вида на стоката,съответно за извършената услуга.
Необходимо е да се има предвид и разпоредбата на чл. 79, ал. 9 от ППЗДДС, съгласно която независимо от разпоредбата на ал.8, в случаите по чл.25, ал.8 от закона, а именно когато нерегистрирано лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по закона, при възникване на данъчното събитие за доставката регистрираното лице задължително издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.
На основание чл.115, ал.1 от ЗДДС дебитно или кредитно известие към фактура се издава, при изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактура. Съгласно чл.26, ал.1 от закона данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема , или освободена, а по силата на чл.26, ал.2, изр.първо от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо от доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Предвид цитираните разпоредби ако не е налице изменение на данъчната основа или не е налице разваляне на доставката не следва да се издава известие по реда на ЗДДС. Съгласно чл.115, ал.3 от ЗДДС дебитно известие се издава при увеличение на данъчната основа на доставката. Това означава, че когато по повод на възникване на данъчно събитие за доставка е издадена фактура и впоследствие възниква основание за увеличаване на данъчната основа, документирането се извършва с дебитно известие.
Предвид гореизложеното в случай, че на датата на възникване на данъчното събитие за доставката стойността на същата е в размер по-голям от стойността на полученото авансово плащане, за доставчика ще възникне задължение за издаване на фактура в пет дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие. В издадената фактура следва да се приспадне полученият аванс, за който е издадена фактура и е начислен ДДС. При положение, че към датата на възникване на данъчното събитие стойността на доставката е в по-малък размер от получения аванс считаме, че е налице основание за намаляване на данъчната основа на доставката. Следователно за доставчика ще възникне задължение заиздаване накредитно известие къмфактурата за полученото авансово плащане по реда на чл.115 от закона.
По съдържание фактурата задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. По силата на чл.115, ал.4 от закона известието към фактуратаосвен реквизитите по чл.114 от закона задължително съдържа и:
-номера и датата на фактурата, към която е издадено известието;
-основанието за издаване на известието.
Тези допълнителни реквизити са обвързани с настъпването на законовото основание за издаването му,а именно – изменение на данъчната основа или разваляне на доставката. Обстоятелството, че е извършено авансово плащане, а впоследствие е извършена доставката не означава, че е измененовъзнаграждението за последната, формиращо данъчната основа.
Когато за документиране на доставката при възникване на данъчното събитие е издадено дебитно известие, а не фактура, считаме, че същото няма да съдържапредвидените в чл.114 и чл.115, ал.4 от закона реквизити, и по-точно основание за издаване на известието. Освен това в случая не са налице материалните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.115 от ЗДДС- няма изменение (увеличение) на данъчната основа на доставката. Поради това считаме, че дебитното известие се явява издадено без основание. Съгласно разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗДДС поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават, като погрешно съставените или поправените документи се анулират и се издават нови. Поради това считаме, че същото следва да бъде анулирано. Редът и начинът за анулиране на фактури и известияе уреден в разпоредбата на чл.116 от ЗДДС.
‘