3_87/12.01.2011г.
Относно: документиране на извършени на територията на странатадоставки на стоки, съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност
Според изложеното в запитването във връзка с разпоредбите на чл.6, чл.7от Закона за счетоводството (ЗСч) и чл.113от ЗДДС за извършените доставки дружеството издава фактури. Съпътстващите към фактурите документи са: товарителница и пътен лист. Дружеството не извършва вътреобщностни доставки.
Предвид изложеното се поставя въпроса следва ли да се издават други документи във връзка с документирането на извършваните от дружеството доставки?
При така изложенатафактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр.6 от 22.01.2010г.) изразяваме следнотостановище:
На основание чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. В ЗДДС са предвидени някои изключения, при които не е задължително издавеното на фактура. Тези изключения са посочени в разпоредбата на чл.113, ал.3 от същия.
Срокът за издаване на фактурата е посочен в разпоредбата на чл.113, ал.4 от закона и той е не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката. При авансово плащане срокът за издаване на фактурата е не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
В разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗДДС са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа фактурата, като в т. 9 е посочено като реквизит „количество и вида на стоката, вида на услугата”. Количеството и вида на доставените стоки или предоставени услуги се измерва в бройки стоки или вид услуги, теглo, обем или размер на работа. В случаите, при които във фактурата няма достатъчно място, за да бъдат изписани всички доставени стоки, количествата и стойностите им, е възможно да бъде изготвен опис на същите, който да бъде неразделна част от фактурата.
Съгласно чл. 114, ал. 6 от ЗДДС издадените фактури могат да бъдат изпращани и по електронен път. Получените фактури по електронен път се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието по един от следните начини:
1. чрез квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, или
2. чрез електронен обмен на данни, или
3. по друг начин, гарантиращ автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието.
Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В ал.3 на цитираната правна норма е посочено, че фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. Фискална касова бележка (фискален бон) е и касовата бележка (системен бон), издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки е определен вНаредба Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите.
Освен гореизложеното е необходимо да се има предвид и разпоредбата на чл.119 от ЗДДС, съгласно която за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период. По избор лицето може да съставя отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки свой обект. Съдържанието на отчета за извършените продажби се определя с разпоредбата на чл.112 от правлиника за прилагане на закона.
В ЗДДС освен гореизброените изисквания не са предвидени други за документиране и отчитане на извършените от данъчно задължените лица доставки на стоки на територията на страната. Изключение представляват доставките, облагаеми с нулева ставка, за които са предвидени и други документи, доказващи осъществяването им.
Независимо, че в ЗДДС не е предвидено съставяне на други документи, следва да се има предвид, че това не са всички необходими такива за доказване извършването на доставка и наличие на данъчно събитие. Реалното извършване на доставката се удостоверява и с доказателства, документиращи придобиването на стоката или съответно наличието на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчика, както и такива за нейното предаване, съхранение, транспорт и т.н.
В тази връзка следва да се посочи, че при изпълнение на своите правомощия органите по приходите могат да изискват и събират по реда на Глава осма от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) документи, отнасящи се до правата и задълженията на лицата, включително и за осъществяваните от тях доставки.
На правото на органа по приходите да изисква доказателства, регламентирано в чл. 37, ал. 3 от ДОПК, кореспондира задължението на лицето по чл.37, ал.2 от същия кодекс, съгласно който последното е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.
Тези разпоредби са относими при извършване на насрещна проверка, при която не се установяват задължения и отговорности за данъци на проверяваното лице.
‘