документиране на извършени услуги от физически лица

3_818/20.02.2009 г.
ЗКПО, чл. 10 ЗКПО, чл. 26, т.1
ЗКПО, чл. 26, т.2
ЗКПО, чл. 42
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 4
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 4
Относно: документиране на извършени услуги от физически лица
Според изложеното в запитването физическо лице притежава малка фирма и във връзка с това се интересува как да документира някои разходи, за да бъдат признати за данъчни цели. След извършена проверка в регистъра на НАП се установи, че лицето е регистрирано като едноличен търговец „Х” и е едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност „У” ЕООД. Фактическата обстановка е неизчерпателна, тъй като не е ясно какъв е характера на дейността, която се извършва и задълженията на кое от лицата касаят поставените от въпроси, а именно:
1. С какъв документ следва да се оформи заплащането на възнаграждение на физическо лице за извършване на определена услуга – рязане на дърва или управляване на служебен автомобил за един ден – за да бъде признато за разход на фирмата?
2. Ако физическо лице достави определени материали за дейността на фирмата, с какъв документ да се оформи доставката, за да бъде признат разхода?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22.12.2006 г.,посл. изм. ДВ. бр.106 от 12.12.2008г.) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 95 от 2006г., посл. изм. ДВ, бр.106 от 2008г.) изразяваме следното принципно становище:
Съгласно т.4.5. от Общите разпоредби към счетоводните стандарти, разход е намаляването на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал.
Във връзка с горното, видовете разходи, които ще бъдат отразени в счетоводството на едно предприятие и ще участват при формиране на счетоводния му финансов резултат се определя съобразно възприетата счетоводна политика от предприятието, която трябва да е в съответствие с действащата нормативна уредба.
За данъчни цели Законът за корпоративното подоходно облагане, по чийто ред се облагат юридическите лица, налага свои специфични изисквания с цел извеждане на обективен финансов резултат, при който да е изключено влиянието на субективни фактори при отчитане на разходите и приходите през съответния период. В случай, че въпросите Ви касаят облагането на предприятието на едноличния търговец следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанската дейност на ЕТ е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Изключенията от този ред са визирани в ал. 2 от същата разпоредба.
Съгласно чл. 10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато той е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) и отразява вярно стопанската операция. Ако разходът, намалил печалбата на предприятието за отчетния период, не е документално обоснован по надлежния ред, за данъчни цели счетоводният финансов резултат се преобразува по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
ЗКПО изисква разходите на предприятието, участвали при формиране на счетоводния финансов резултат, да са свързани с дейността му. В случай, че изброените услуги – рязане на дърва, шофиране на служебен автомобил – са предназначени за удовлетворяване на лични потребности на собственика, персонала или трети лица, то отчетените разходи за тях се третират от закона като несвързани с дейността и с размера им следва да се извърши увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Извън горното, изплащаните възнаграждения по извънтрудови правоотношения на физически лица, които не са търговци и не са длъжни да съблюдават изискванията на ЗСч, е необходимо да се документират от платеца на дохода.
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи от стопанска дейност, издава за изплатените доходи и удържания авансово данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Образците на „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка” се утвърждават със Заповед на министъра на финансите, издадена на основание чл. 64, ал.3 от ЗДДФЛ. По силата на чл. 43, ал. 4 от същия закон, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.
В чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ е указано, че алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. Определение на понятието самоосигуряващо се лице е дадено в чл. 5, ал. 2 от КСО, като според тази правна норма самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
Във връзка с тази промяна на ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2009 г., са променени и образците на „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка”, утвърдени със Заповед №3МФ-2254 от 30.12.2008 г., която е публикувана в ДВ бр. 5/20.01.2009 г.
Предвид неясното формулиране на втория поставен въпрос считаме, че са възможни две хипотези:
– физическо лице да доставя материали, които впоследствие да се влагат в производство, търговия или друга дейност;
– физическо лице извършва само доставка на материали, т.е. извършва само транспортна услуга.
Тези две хипотези са от значение за счетоводното отчитане на въпросните материали. В първата хипотеза материалите следва да се заведат като стоково-материални запаси и съответно да бъдат изписани при тяхното потребление съгласно изискванията на Счетоводен стандарт № 2 Стоково-материални запаси. От тук следва извода, че въпросните материали не се отчитат направо като разход за предприятието, а разход за данъчни цели ще се отчете когато се отчете и съответния приход от продажбата. Във втората хипотеза е налице разход за транспортна услуга.
За да се признае разход за данъчни цели и в двата случая обаче, следва същият да е свързан с дейността на предприятието и да едокументално обоснован.
Във връзка с принципа за документална обоснованост на стопанските операции и факти съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч при осъществяване на сделки с физически лица, които не са регистрирани по Търговския закон, следва да се изготвя документ за извършения разход (констативен протокол, разписка, сметка или др.), който да съдържа достатъчно информация за конкретния разход (вид, количество, цена и др.), като се спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Счетоводните разходи се считат за документално обосновани и се признават за данъчни цели, тогава и само тогава, когато те са документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Данъчният закон не поставя изискване към наименованието на документите, съгласно които се отчитат разходи. В този смисъл всеки документ, съдържащ предвидените в чл.7, ал. 1 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно формално основание за осчетоводяване на разходи.
Данъчна регулация се извършва и в случай, че е налице хипотезата на чл.42 от ЗКПО, където е регламентирано, че разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
Тази разпоредба не се прилага за разходите, представляващи:
1. основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт;
2. доходи на еднолични търговци.
Непризнатите по този редразходи се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен,до размера на изплатения доход.
Разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи, представляващи доходи на местни физически лица по смисъла на ЗДДФЛ, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, когато задължителните осигурителни вноски не са внесени към 31 декември на текущата година.

Оценете статията

Вашият коментар