Документиране на сторно операция при възстановяване на сума по банков път

. 3_871/29.06.2021 г.

ЗДДС, чл. 118, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 31, ал. 1 и ал. 2

ОТНОСНО: Документиране на сторно операция при възстановяване на сума по банков път

Според изложеното в запитването, „Х“ ЕООД ще отчита извършените продажби на стоки чрез фискално устройство, като ще получава единствено безналични плащания- с карти и наложен платеж.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. При евентуално връщане на стока от клиент и възстановяване на парите чрез банков превод, как трябва да се процедира с фискалното устройство за тази конкретна продажба?
2. При желание от клиента да си получи парите по сметка, възстановяването на суми по банка на клиента елиминира ли изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. за издаване на сторно фискален бон?

При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г.) и Наредба № Н-18/2006 г. (обн. ДВ, бр.106 от 27 декември 2006 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр. 37 от 07.05.2021 г.) е изразено следното становище:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУСП), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Извършването и документирането на сторно операция е обект на регулация на Наредба № Н-18/2006 г., доколкото по същността си това е операция, състояща се в документално отразяване на намаляването на вече регистриран във фискалното устройство оборот. Редът и начинът за извършване на корекция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента (сторно операция), са регламентирани в чл. 31 от наредбата.
По същество сторно операцията, регламентирана в наредбата, е корекция, която се извършва след като сметката на клиента е приключена, т.е. налице е издаден фискален бон. В тези случаи е налице изискване от ФУ или ИАСУТД да се издаде фискален/системен бон с надпис „СТОРНО“, изписан с двоен шрифт.
Сумите по сторно операциите се натрупват с положителен знак в отделен регистър във фискалната памет, без да се коригира общият дневен оборот. Броят на сторно операциите и подлежащите на връщане суми се натрупват в отделни регистри според причината за сторно операцията, общо и по данъчни групи.
В общия случай, сторно операция при връщане или рекламация на стока или при намаление на данъчната основа, се документира в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума. В чл. 31, ал. 2 от наредбата са уточнени реквизитите, които следва да съдържа сторно документът, включително номер, дата и час на издаване на фискалния/системния бон, по повод на който се издава сторно документът, причината за сторно операцията и надпис „СТОРНО“. Изрично е посочено, че когато сторно документът се издава от ФУ, съдържа и индивидуалния номер на фискалната памет от фискалния бон, по който се извършва сторно операцията, а когато се издава от ИАСУТД, съдържа индивидуален номер на ИАСУТД от системния бон, по който се извършва сторно операцията. Когато лицето ползва софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС, в сторно документа се отразява и уникалният номер на продажбата, по която се извършва сторно операцията.
В случая в запитването е описана търговска практика, при която възстановяването на суми при връщане, рекламация или намаление на данъчната основа се извършва не в брой, а чрез връщане на суми по платежна сметка.
В посочената хипотеза, тъй като връщането на сумите се извършва по начин, който е различен от изплащане в брой, документирането на такава операция не попада в обхвата на чл. 31, поради което тези случаи не са обект на регулацията по Наредба № Н-18/2006 г., т.е. при тази ситуация не се издава сторно фискален бон. За целта предприетите действия следва да намерят съответното отражение в отчетността на лицето въз основа на съответната документация като извлечение от банкови или други платежни сметки, отчетността на POS терминала и други.

5/5

Вашият коментар