документиране на възстановена сума за платен ДДС при внос съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

3_1053/22.03.2014г.
чл.26 ЗДДС
чл.113 ЗДДС
Относно: документиране на възстановена сума за платен ДДС при вноссъгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването дружеството е производител на чанти и аксесоари от естествена кожа, като извършва производството както със собствени, така и с материали на клиентите. Във връзка с изпълнение на договор с клиент са получени материали от Швейцария, за което сЕАД е оформен внос на името на дружеството и е начислен ДДС. Съгласно договора всички разходи по доставката на материалите за изработката, както и експедирането на готовите продукти са за сметка на клиента, в т.ч и заплатеният от дружеството ДДС при вноса на материалите, който следва да бъде възстановен от същия. Посочено е, че клиентът е регистриран за целите на ДДС в Германия.
Допълнително е уточнено, че данъкът, начислен при вноса, е заплатен от дружеството и същото е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за този данък. Представени са допълнително митническата декларация за внос и фактура за материалите, в която дружеството е вписано като получател, митническа декларация за износ на готовите продукти и сертификат за движение на стоките. Уточнено е също, че дружеството придобива собственост върху материалите, като впоследствие фактурира готова продукция на клиента си, като задълженията по фактурите ще се прихванат.
Във връзка с изложеното се поставя въпросът при възстановяването от клиента на ДДС, заплатен от дружеството при вноса, на какво основание и каква фактура следва да се издаде?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г.) изразяваме следното становище:
Данъчна основа по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.
Съгласно чл.26, ал.2 от закона данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Така определената данъчна основа на основание чл. 26, ал. 3 от ЗДДС се увеличава с:
1.всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2.всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3.съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4.стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице.
Видно от цитираната нормативна уредба, включването на определена сума (данъци, такси, субсидии и финансирания, разходи за опаковане, транспорт и др.) в данъчната основа на доставката е обусловено единствено от тяхната дължимост във връзка с доставката. Заплатеният от дружеството ДДС при вноса наматериала не е пряко свързан с осъществената доставка от същото дружество към клиента му от Швейцария. Освен това за този начислен данък дружеството има право на приспадане на данъчен кредит по реда и условията на ЗДДС. Следователно същият не следва да участва при формирането на данъчната основа на доставката на стоката.
При положение, че клиентътвъзстанови платения от дружеството ДДС и поиска да му бъде издаден документ за сумата, която е заплатил, предвид това, че тази сума не се включва в данъчната основа на доставката, то не следва да бъде издаван данъчен документ по смисъла на чл.112 от ЗДДС. В този случай е допустимо документирането на получената сума да се извърши с издаването на първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството.

Оценете статията

Вашият коментар