документирането на това плащане, както и определяне на неговия характер – обезщетителен или санкционен.

ИТ-00-80/10.09.2009 г.
ЗДДС-чл.26 от ЗДДС
По повод на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – …., изразяваме следното становище:
Към запитването не сте приложили никакви документи, но сте описали следната фактическа обстановка: съгласно сключен между Вас и клиент договор, сте предостави-ли на негов обект тоалетна кабина. Установена и документирана е кражба на кабината по надлежния ред. По силата на постигнатите договорки между вас в посочените случаи клиентът следва да заплати сума, чийто размер е определен като равностойността на самата тоалетна кабина по предоставен ценоразпис на подвижна тоалетна кабина.
Поставени са въпроси относно документирането на това плащане, както иопределяне на неговия характер – обезщетителен или санкционен.
Предвид това, че не прилагате към запитването документи/договори, общи условия, протоколи/ от които да се направят изводи за вида, предмета, отговорностите по договора и за други факти, значими за данъчното третиране, становището ни има принципен характер.
Съгласно чл.26 ал.2 от ЗДДС не се смятат за възнаграждение по доставка плащания за лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
По своята правна същност неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен/компенсаторен/ или със санкционен характер. С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане поради неизпълнение на задълженията от другата страна.
По смисъла на чл.86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпените вреди в по – висок размер, кредиторът може да поиска обезщетение съобразно общите правила. На основание на същата законова разпоредба, лихва /обезщетение/ за всеки ден забава на съответното плащане, е дължимо, дори и в случаите, когато в сключения между страните договор липсва изрична клауза за заплащане на лихва.
Лихвите и неустойките със санкционен характер са тези, които са уговорени между страните като допълнителна санкция, а именно, в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация.
В настоящия случай предвид липсата на приложени документи може да се направи единствено принципен извод за наличието на неустойка със санкционен характер по сключения договор. На основание чл.26, ал.2 от ЗДДС, лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа.