Изх. № 23-22-429/05.06.2014 г.
чл. 107, чл. 108 от ДОПК
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ., е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-429/24.02.2014 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На 28.08.2013 г. въз основа на данни от подадени декларации компетентен орган от състава на общинската администрация е издал Акт за установяване на общинско вземане (АУОВ) за данъци върху моторни превозни средства. Предвид липсата на възражение за изтекла погасителна давност в АУОВ са включени задължения, за които давността е изтекла. Актът не е обжалван. След влизането му в сила адресатът на акта е подал заявление за корекция на АУОВ, позовавайки се на изтеклата погасителна давност.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Допустима ли е корекцията на влезлия в сила АУОВ?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Давността е материалноправен институт. Тя е период от време, определен по продължителност от закона, през който ако носителят на едно субективно право не го упражни, то се погасява. В резултат на изтеклата погасителна давност се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран принудително. Поради това вземането, за което е изтекъл давностният срок, остава дължимо и може да бъде прихванато при условията на чл. 128, ал. 1 и чл. 170, ал. 3 от ДОПК или доброволно платено, като в съответствие с чл. 174 от ДОПК доброволно платеното след изтичане на давностния срок не подлежи на връщане.
Съгласно чл. 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) давността не се прилага служебно. За да бъде приложен институтът е необходимо да бъде направено възражение за изтекла давност. Това възражение е процесуално право на длъжника, което той може да не упражни. В случай, че длъжникът предяви такова възражение, е налице основание за отписването на вземането на основание чл. 173 от ДОПК, както и за прекратяване на евентуално предприетите действия по принудително изпълнение.
Актът за установяване на общинско вземане е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), с който завършва производство по установяване на публичното вземане. Съгласно разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 209, ал. 1 от ДОПК установяването на вземането е задължителна предпоставка за осъществяването на производствата по неговото обезпечаване и принудително изпълнение. АПК не сочи кога един индивидуален административенакт влиза в сила.Поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 296 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).С оглед възведените в този текст правила,следва да се приеме, че когато индивидуалният административен акт не е обжалван по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за обжалване актът влиза в сила.Влизането в сила означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на административен орган да бъде страна в конкретното правоотношение. Затова пререшаването на решените с акта въпроси ще доведе до нищожност на последващия акт.
Установяването на задължения въз основа на подадена от лицето декларация по реда на чл. 107 от ДОПК е способ за тяхното предварително установяване. На основание чл. 108, ал. 1 от ДОПК окончателното установяване се извършва с ревизионен акт. В случай че задълженията са установени по реда на чл. 107 от ДОПК, ревизионен акт не е издаден и срокът по чл. 109 от същия кодекс е изтекъл, в съответствие с чл. 108, ал. 2 от ДОПК установяването по реда на
чл. 107 е окончателно.
Предвид изложеното към момента не е налице правна възможност за изменение на АУОВ. След като длъжникът не е предявил възражението си за изтекла давност в етапа на установяването на задълженията, то за него остава възможността да направи това в хода на евентуално изпълнително производство, като в този случай съответният орган по принудителното изпълнение следва да извърши преценка за наличие на обстоятелства по чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 171, ал. 1 от ДОПК. В случай, че възражението бъде преценено като неоснователно, тази преценка подлежи на контрол по реда на чл. 266 и чл. 268 от ДОПК.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘