. 08-Ч-1
Дата: 12.02.2009 год.
ДОПК, чл. 162, ал. 2, т. 1.
По повод на постъпило вна НАП Ваше писмо във връзка с констатирани данъчни задължения на „…………..“ ЕООД и искането Ви лихвите върху същите да бъдат опростени, Ви уведомявам следното:
От изложената в писмото фактическа обстановка става ясно, че на „…………
……..“ ЕООД са установени данъчни задължения за периода от м. март 2000 г. до 30.06.2008 г.
По правната си същност лихвата представлява допълнително (акцесорно) плащане към главното задължение. Задължението за изплащане на лихва е предвидено в нормата на чл. 175, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където е регламентирано, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва, в размер определен в съответния закон.
Установените данъчни задължения, ведно с лихвите за тях са публично държавни вземания, на основание чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В тази връзка тези вземания и акцесорните задължения за лихви за просрочието им, не могат да бъдат опрощавани от Изпълнителния директор на НАП, а само от Президента на Република България в съответствие с предоставеното му правомощие от чл. 98, т. 12 от Конституцията на Република България.
Независимо от горното Ви уведомявам, че в Глава двадесет и втора от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е предвидена правната регламентация на отсрочването и разсрочването на публични задължения.
Законът установява предпоставките, процедурата, сроковете, дължимостта на лихви, компетентността на органа, издаващ решението за отсрочване или разсрочване, както и възможността за обжалване в случаите на отказ за даване на разрешение.
Отсрочването и разсрочването предпоставят дължимо публично задължение, чийто срок на изпълнение е настъпил. Разликата се състои в периодичността на плащанията:
-при отсрочването плащането на дължимите суми се извършва изцяло до определен
краен срок;
– при разсрочването плащането на задължението става на части съгласно одобрен за
това погасителен план.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘